На 17 декември 2021 г. Министерството на външните работи на Руската федерация публикува на уебсайта си Споразумението за мерките за сигурност на Руската федерация и държавите-членки на Северноатлантическия договор и Договора между Руската федерация и Съединените щати за гаранции за сигурност.
Става дума, разбира се, за проектодокументите, които се предлага да бъдат обсъдени по време на преговорите при съответните формати.
Поръчението на руския президент Владимир Путин към външния министър Сергей Лавров да съсредоточи дипломатическите усилия в тази област беше обявено по време на разширеното заседание на Руското външно министерство на 18 ноември 2021 г.:
„Наложително е да се повдигне въпросът, Сергей Викторович, необходимо е да се постави въпросът да се предоставят на Русия сериозни дългосрочни гаранции за гарантиране на нашата сигурност в тази посока, защото Русия не може да съществува и постоянно да мисли какво може да се случи утре.»
Подготовката на текстовете на горните документи обаче стана възможна едва след резултатите от преговорите по видеовръзка между президентите на Русия и САЩ на 7 декември 2021 г. В отговор на загрижеността на Джо Байдън относно предполагаемия „заплашителен“ характер на придвижването на руските войски близо до украинските граници, Владимир Путин отбеляза, че отговорността не трябва да се прехвърля върху плещите на Русия, тъй като НАТО прави опасни опити да завладее украинската територия и изгражда военните си съоръжения по руските граници.
Президентът на Русия също така изрази сериозен интерес за получаване на надеждни, законово фиксирани гаранции, изключващи разширяването на НАТО на изток и разполагането на настъпателни ударни оръжейни системи в съседни на Русия държави. Освен това лидерите на Съединените щати и Русия се съгласиха да инструктират своите представители да започнат съществени консултации по тези чувствителни въпроси.
За да продължат ефективно консултациите и да приключат с подписването на съответните документи, руското външно министерство подготви проектите на Споразумението за мерките за сигурност с НАТО и Договора за гарантиране на сигурността със САЩ.
Нека разгледаме основните тези на тези документи.
Ето някои от най-важните цитати от Споразумението за мерките за сигурност на Руската федерация и страните членки на Северноатлантическия договор:
Член 4: „Руската федерация и всички участнички, които към 27 май 1997 г. са били съответно държави членки на Северноатлантическия договор, да не разполагат свои въоръжени сили и въоръжения на територията на всички други европейски държави в допълнение на силите, разположени на тази територия към 27 май 1997 г.».
Член 5: „Участниците изключват разполагането на ракети с наземно базиране със среден и по-малък обсег в райони, от които са в състояние да поразяват цели на територията на други участници“.
Член 6: „Участниците, които са държави членки на Северноатлантическия договор, поемат задължения, които изключват по-нататъшно разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави“.
Член 7: „Участниците, които са държави членки на Северноатлантическия договор, да не провеждат каквато и да е военна дейност на територията на Украйна, както и на други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия“.
Текстът от Договора между Руската федерация и Съединените американски щати за гаранции за сигурност съдържа следните важни точки:
Член 4: „Съединените американски щати се задължават да изключат по-нататъшно разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор в източна посока, да не приемат държави, които преди това са били част от Съюза на съветските социалистически републики, в алианса.
Съединените американски щати да не създават военни бази на територията на държави, които преди това са били част от Съюза на съветските социалистически републики и не са членове на Организацията на Северноатлантическия договор, да не използват тяхната инфраструктура за каквато и да е военна дейност или да развиват двустранно военно сътрудничество с тях.»
Член 5: „Страните се въздържат от разполагане на свои въоръжени сили и оръжия, включително в рамките на международни организации, военни съюзи или коалиции, в области, където такова разполагане би било възприето от другата страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такова разполагане в пределите на националните територии на страните.
Страните да се въздържат от летене на тежки бомбардировачи, оборудвани с ядрени или неядрени оръжия, и от надводни военни кораби от всички класове, включително в рамките на съюзи, коалиции и организации, съответно в области извън националното въздушно пространство и извън националните териториални води, откъдето те могат да поразяват цели на територията на друга страна”.
Член 6: „Страните се задължават да не разполагат наземни ракети със среден и малък обсег извън тяхната национална територия, както и в онези райони на тяхната национална територия, от които такива оръжия могат да поразяват цели на националната територия на друга страна.»
Член 7: „Страните изключват разполагането на ядрени оръжия извън националната територия и връщат такива оръжия, които вече са били разположени извън националната територия към момента на влизане в сила на този Договор, на националната си територия. Страните да премахнат цялата съществуваща инфраструктура за разполагане на ядрени оръжия извън националната си територия.
Очевидно основното е Договорът за гаранция със САЩ. Подписването на това споразумение е първостепенно. Този подход е продиктуван от самия живот и баланса на силите в света. Между САЩ и Русия се поддържа стратегически ядрен паритет. Именно Съединените щати са истинският лидер на НАТО по силата на своя военен, политически и икономически потенциал. Напоследък дори се появи терминът, че НАТО е «САЩ».
Ако Русия успее да постигне споразумение със САЩ, това означава, че Споразумението за мерките за сигурност с НАТО ще бъде подписано автоматично.
Разбира се, възниква въпросът. А какво ще направи Русия, ако все пак възникнат непреодолими трудности с подписването на тези документи? За да видите списъка с потенциалните руски мерки за компенсиране на заплахите за националната сигурност, просто погледнете текста на Договора за гарантиране на сигурността със Съединените щати и премахнете глаголите „въздържам се“, „предприемам“ и „изключвам“.
Както каза онзи ден ръководителят на руската делегация на преговорите във Виена за военна сигурност и контрол над въоръженията Константин Гаврилов:
„Всички разбират всичко отлично, настъпва моментът на истината в отношенията между Русия и НАТО. Не можеш постоянно да стъпваш по болните места на Русия… Разговорът трябва да е сериозен и всички в НАТО разбират отлично, въпреки цялата сила и мощ, че е необходимо да се предприемат конкретни политически действия, иначе алтернативата са военно-техническите и военните отговори на Русия”.
Така, както каза заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Грушко на 20 декември 2021 г.:
„Нашите предложения са много ясни. Времето на полутоновете, вярата в думите — си отидоха.»
Крилатата фраза, формирана през 1941-1942 г. по време на отбраната на Москва във Великата отечествена война, «Русия е велика, няма къде да отстъпим — Москва е отзад!» с приближаването на военната инфраструктура на НАТО към границите на Русия и съответното намаляване на времето за полет на вражеските ракети става изключително актуална.
Автор: Александър Владимиров
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front