«Двигателят на прогреса». Какви са особеностите на руската силова установка ПД-14


Точно преди година руският лайнер MС-21-310 излетя от пистата на Иркутския самолетен завод. Този полет стана изключително важен за Русия, тъй като за първи път на самолета бяха монтирани руските самолетни двигатели ПД-14. Освен това тази силова установка с право може да се нарече „двигател на прогреса“.

Решението за създаване на руски двигател за MС-21, което беше взето от ОДК, изглеждаше на мнозина авантюристично и неосъществимо. Всъщност, за да може самолетът да се конкурира на международния пазар, неговите силови установки не трябва да отстъпват на колегите им от Boeing и Airbus, които създават усъвършенствани двигатели.

Въпреки това през 2008 г. проектът стартира. Като се има предвид, че двигателят е предназначен предимно за фамилията лайнери MC-21, изчислената му тяга варира от 12,5 до 15,5 тона. Базата е трябвало да бъде проспективен двигател от 14 тона (оттук и името ПД-14).

Цялата промишленост беше включена в работата по най-новия двигател. Въпреки многобройните трудности и скептицизма от страна на някои експерти, руските инженери успяха да направят истински пробив.

ПД-14 стана първият двигател в историята на съвременна Русия, който беше построен от нулата.

Но това не е всичко. Руската силова установка от пето поколение може безопасно да бъде поставена наравно с най-модерните двигатели за граждански самолети в света. Освен това той превъзхожда своите предшественици по специфичния разход на гориво с 12-16%, а по отношение на вредните емисии — с около 30%.

Важен нюанс в конструкцията на ПД-14 е наличието на сериозни компютри със сложна софтуерна функционалност, която контролира всички процеси. Освен това в него се използват активно нови материали и технологии: по-леки сплави, високотемпературни механизми, адитивни технологии и др.

И накрая, най-важното. Неслучайно силовата установка ПД-14 се нарича „двигател на прогреса“. В крайна сметка първоначално беше решено на негова основа да се създаде цяло семейство агрегати, започвайки от ПД-8 с излитаща тяга от 7,9 тона и завършваща с истински «гигантския» ПД-35 с тяга от 33 до 40 тона.

Петя Паликрушева