Spiked: Западът обвинява Путин за кризата в Украйна, криейки собствената си роля
За западните политици и експерти светът е ясно разделен на две части, където те самите правят добро, а цялото зло идва от Русия, пише журналистът от Spiked. Това може лесно да се проследи в различни изявления и статии. Авторът на статията задава въпроса: вярна ли е тази гледна точка? Не е ли време Западът да свали розовите си очила?
Прехвърлянето на отговорността за кризата в Украйна върху Путин напълно крие собствената роля на Запада
Превод от Spiked (Великобритания):
Корицата на изданието на New Statesman, пусната миналата седмица, отразява точно възгледа на западните медии за Русия: Владимир Путин, с добре притиснати лукави очи, държи земното кълбо в едната си ръка, а с другата изпраща разрушителни сили към него. Снимката е придрушена от текста: „Агент на хаоса“.
Така болшинството западни медии и политически кръгове обикновено представят Русия: като зъл демиург, който се опитва да прекрои света в съответствие със собствените си зли замисли. Ето защо през последната година непрекъснато ни казваха, че Русия подготвя инвазия в Украйна. Защо казаха, че е изпратила сто хиляди войници на границата с Украйна през април, а защо сега говорят за 175 хиляди? Работата стига до това, че Русия на Путин е дяволска сила, агент на хаос и война, експанзионист, агресивна сила, която иска да действа безнаказано.
Sunday Times определено споделя това мнение. Миналия уикенд вестникът имаше агресивно заглавие на първа страница: „Разбира се, руснаците отиват в Украйна. Те искат да възстановят империята.» Редакционна статия на Observer, публикувана през уикенда, е написана в същия дух: плановете на Русия към съседната страна са описани като продукт на имперската носталгия на Путин.
„Той копнее за дните, когато Съветският съюз беше велика сила“, се казва в статията, а след това се заявява, че Путин никога не се е примирил със загубата на СССР.
«Това е особено вярно за Украйна.»
По същия начин „Ню Йорк Таймс“ твърди, че „Путин и неговите най-близки сътрудници“ споделят „обща зацикленост“ към Украйна и другите бивши съветски републики, загубата на която те смятат за „историческа несправедливост, която трябва да бъде коригирана“.
Западните политици споделят това мнение. От тяхна гледна точка Русия е ирационална, вечно агресивна сила, която се намесва в изборите тук и във военните операции там. А сега тя е решена да нахлуе в Украйна, защото… добре… това просто е Русия. Нейните амбиции се подхранват от мечтите за имперска експанзия, датиращи от 19-ти век, казват те. Русия е движена от емоционалното и ирационално желание за разширяване. А се контролира, както става ясно от снимката на корицата на New Statesman, от самия луд, зъл демон – Владимир Путин.
Още по-лошо, през последните няколко дни западните политици се обрисуваха, позвайки, че реагират на руската заплаха. Външните министри на Г-7, групата от богати и разглезени държави, заявиха, че Русия ще бъде изправена пред «сериозни последици», ако изпълни това, което се смята, че е пламенното й желание — да нахлуе в Украйна. Германия заплашва да спре «Северен поток 2». Съединените щати, по думите на държавния секретар Антъни Блинкен, „са готови да предприемат различни стъпки, от които преди се въздържаха“. А Обединеното кралство, в лицето на разкарващия се с танк външен министър Лиз Трус, обещава да „обмисли всички варианти“ за потенциално възмездие над Русия.
Изглежда така безгрижно си представят света западните политици и експерти: налице са добрите и миролюбиви страни от Запада, а срещу тях се противопоставя разрушителната и сееща хаос Русия, държавата, която отчаяно иска да възроди някакъв вид квази-царистка мечта за своето величие.
Това е протодушен манихейски подход към геополитиката.
Но той умишлено крие ролята, която самият Запад изигра в разпалването на напрежението в Източна Европа.
Всъщност Русия не е основният играч тук и със сигурност не е агент на хаоса. Напротив, всичко, което се случва в и около Украйна, е продукт на дългогодишните опасения на Москва от западната експанзия. Ако тук разрушителната и дестабилизираща сила не е Кремъл, а НАТО.
От гледна точка на Русия, НАТО е този, който прекрачи границата. От средата на 90-те години алиансът решително се разшири на изток, отхапвайки парчета от сферата на влияние на Москва. Унгария, Полша и Чехия се присъединиха към НАТО през 1997 г., бившите съветски сателити Литва, Латвия и Естония през 2004 г., а Хърватия и Албания през 2009 г. И което е по-важно, през април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ алиансът се съгласи за влизането на Грузия и Украйна, въпреки че не очерта конкретни планове как и кога ще се случи това.
Във всички случай Русия би възприела обещанието да се приеме Грузия и особено Украйна в НАТО като заплаха.
Как иначе? Западните сили, които никога не се свенят да се изкажат срещу Червената заплаха, ще разширят сферата си на влияние чак до руските граници. Ето защо, както видяхме в примера с анексирането на Крим през 2014 г., една от основните геополитически цели на Русия е да се противопостави на разширяването на НАТО.
Именно това стои зад настоящите действия на Москва спрямо Украйна, а въобще не желанието да се възроди руската мечка или да се изгради нова империя. Тя иска да защити себе си и, в случая с Украйна, Донбас, етническите руснаци, които живеят там.
Няма нищо ирационално в страховете на Москва. През последните години Русия наблюдава как НАТО изгражда собствена военна мощ в Източна Европа: разполагайки международни бойни части в балтийските държави, изпращане на военни кораби в Черно море, разполагане на оръжия и провеждане на мащабни военни учения в Полша. Освен това алиансът постоянно обявява плановете си да превземе Украйна. Още през октомври, по време на посещението си в Европа, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че вратата към НАТО е отворена за Украйна и Грузия.
За Москва това е провокация, заплаха. Както Мери Дежевски пише в Spiked, Русия отговаря на западните политически и военни маневри по нейните граници. Тя се защитава, а не напада.
Така че има всички основания да се смята, че руското външно министерство съвсем искрено поиска разрешаване на настоящата криза, „за да се отрече Западът официално от решението на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., че „Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО“.
За да разреши конфликта в и около Украйна, Западът първо трябва да признае собствената си роля в тази криза. А тогава, може би, той ще може да разбере Русия, а не просто да я демонизира.
Източник: https://www.spiked-online.com/2021/12/15/russia-is-not-the-aggressor-here/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front