Опит на САЩ и техните съюзници да принудят Москва да спре увеличаване на военното си присъствие близо до границите на Украйна чрез изключване на Русия от международната междубанкова система SWIFT едва ли ще има ефекта, на който Вашингтон разчита, пише The Economist. Както подчертава изданието, Русия се е подготвяла за подобен сценарий от дълго време, така че няма да бъде толкова болезнено за нея, а освен това, строгите мерки не само ще нанесат сериозни щети на съюзниците на Америка, но могат в дългосрочен план да подкопаят позицията на САЩ в международната финансова система.
Русия увеличава военното си присъствие в непосредствена близост до украинските граници от няколко седмици, а Западът все още не е успял да спре този процес чрез убеждение или заплахи, пише The Economist.
Както припомня журналистът от списанието, въпреки че Америка и нейните съюзници не искат да изпращат войски в Украйна, все повече звучат заявления за друг вариант за влияние върху Москва, а именно чрез изключването й от SWIFT, междубанковата система за обмен на информация и извършване на плащания, който се използва от 11 хил. банки в 200 страни по света.
„На пръв поглед щракването на превключвател ще бъде по-безопасно от изпращането на войници, но подобна стъпка може да има опасни последици“, убеден е авторът на статията.
На първо място, счита журналистът, няма да е лесно за САЩ и техните съюзници да принудят SWIFT да предприеме такива радикални мерки, тъй като това кооперативно общество се придържа към принципа на политически неутралитет, а освен това много европейски държави — напр. Германия — активно извършват бизнес с Русия и може да се противопоставят на изключването на Москва.
Тук обаче има прецедент, защото през 2018 г. Америка успя, въпреки съпротивата на европейците, да принуди SWIFT да изключи иранските банки, което означава, че Вашингтон най-вероятно отново ще успее да постигне целта си, предполага авторът.
Американските власти биха могли да заплашат да изключат собствените си банки от системата или да конфискуват важни инфраструктурни обекти – например един от центровете за данни, разположен в щата Вирджиния; ако не друго, подобни заплахи през 2020 г. помогнаха на САЩ да принудят базираната в Швейцария авиокомпания за телекомуникации SITA да прекрати сътрудничеството си с авиокомпании в страни, обект на санкции на САЩ, отбелязва авторът.
И въпреки това, въпреки факта, че изключването на Русия от SWIFT на теория е възможно, далеч не е факт, че подобна стъпка би била подходяща, твърди авторът от The Economist.
Според журналиста има три причини за това:
първо, подобен удар ще навреди на Русия, но няма да я пречупи;
второ, това ще доведе до загуби за самия Запад;
и трето, това само ще влоши нещата в дългосрочен план.
Ако говорим за влиянието от изключването от SWIFT върху Русия, не може да не се спомене, че подобен сценарий далеч не е новост за Москва — тя се готви за него от 2014 г., когато Америка за първи път започна да говори за този вариант на санкции ( макар тогава да взеха връх по-хладнокръвни умове), подчертава авторът.
„Да, ако Русия бъде изключена днес, капиталите ще започнат да изтичат от страната и компаниите и банките, които зависят от чуждестранно финансиране, ще бъдат сериозно засегнати.
Но веднага след това ще започнат да работят компенсаторни механизми — руските банки и техните чуждестранни партньори ще преминат към други средства за комуникация, включително телекс, телефон и електронна поща, а транзакциите масово ще мигрират към СПФС, руския аналог на SWIFT, който в много отстъпва от него както по отношение на покритието, така и на техническо ниво, но е доста подходящ за употреба.
В резултат на това, докато платежната инфраструктура първоначално се бори да се справи със ситуацията, Русия ще се сблъска с определени смущения, но това няма да бъде бедствие за нея.
А с течение на времето, благодарение на инвестициите в СПФС, тази система ще стане по-бърза“, разяснява журналистът.
Междувременно Западът ще преживее сериозен «удар» от собствените си наказателни мерки, предупреждава авторът. Досега Америка използва инструментите си за финансов натиск срещу малки и изолирани страни, включително Куба, Иран и Мианмар, но размерът на руската икономика е два пъти по-голям от всички страни, които някога са били под ембарго от Съединените щати, взети заедно.
Всяка дестабилизация в Русия ще се прехвърли върху играчите, с които тя прави бизнес, например ЕС, за който тя е петият по големина търговски партньор.
„Непреките загуби“ от ответните мерки също са неизбежни – в края на краищата, докато Иран беше в слаба позиция през 2018 г., Русия в момента осигурява 35% от доставките на газ за Европа и разполага с активи на ЕС на стойност 350 милиарда долара, пише авторът за The Economist.
Според автора в дългосрочен план самите САЩ ще трябва да платят за твърдата си политика.
Както обяснява журналистът, Америка има голямо влияние върху международната финансова система поради доминиращата позиция на долара и водещата роля на тази валута в разплащанията между страните — а в новите условия и страните, чиито отношения с Вашингтон не се развиват в най-добрият начин ще започнат да търсят алтернативи на SWIFT, а Европа вероятно ще удвои усилията си за разработването на нова, по-независима система за международни плащания.
Освен това, според американски експерти, използването на SWIFT като оръжие срещу Москва ще бъде възприето в Китай като „репетиция“ и ще подтикне Пекин още по-активно да развива собствената си система за трансфер CIPS.
Както се подчертава в материала на The Economist, някои големи банки извън Китай вече са свързани към CIPS, а освен това тази система ви позволява да изпращате съобщения както на китайски, така и на английски — и въпреки че средният обем на преводите на ден през нея е само 50 милиарда долара (срещу 400 милиарда долара при SWIFT), през последната година системата почти удвои тази цифра.
Когато CIPS се издигне до определено ниво, доминиращата позиция на САЩ във финансовия сектор може да бъде застрашена, предупреждава авторът.
В арсенала на Вашингтон има и други видове инструменти за икономически саботаж – например, той може да забрани на американските банки да си сътрудничат с големи руски финансови институции, което би имало почти същия ефект върху Русия като прекъсването на връзката със SWIFT, но в същото време не би нанесло толкова много вреда на глобалната финансова инфраструктура, според The Economist.
Въпреки това, както отбелязва авторът на списанието, рискът от „откат“ също няма да изчезне и в този случай. Това още веднъж потвърждава отдавна отбелязаната дилема на икономическите санкции: въпреки че е евтино те да се използват срещу малки държави, по-големите цели могат да отговорят на удара с удар.
„Западът все още има барут. Но когато подбира противниците си, той трябва да проявява мъдрост“, заключава журналистът.
Източник: https://www.economist.com/finance-and-economics/2021/12/18/the-hidden-costs-of-cutting-russia-off-from-swift
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front