Washington Times: Зеленски превърна Украйна в буре с барут
Законодателните инициативи на Зеленски изглежда са насочени към провеждането на необходимите реформи, но причиняват политически и социален хаос в Украйна, пише Washington Times. Авторът на статията отбелязва, че това отблъсква чуждите инвестиции. Всичко, до което се докосне украинският президент, или е корумпирано, или търпи загуби. Страната става все по-уязвима. А реформите също миришат на лицемерие.
Превод от The Washington Times, САЩ:
Телефонният разговор от миналия вторник между президента Байдън и руския му колега президент Владимир Путин вероятно скоро ще спре ескалация около Украйна. Американското разузнаване обаче отправи строги предупреждения, че Русия може да се готви да щурмува Украйна, а президентът Владимир Зеленски според съобщенията е ужасен, че руснаци и украинци планират държавен преврат. Ако Москва и Вашингтон не успеят да успокоят ситуацията, Украйна ще остане втората по големина гореща точка в света след Тайпе.
Въпреки съобщенията в медиите за водената от САЩ виртуална среща на върха за демокрация миналата седмица и дипломатическия бойкот на Олимпийските игри в Пекин, американските официални лица демонстрират здрав разум по отношение на навдигащата се буря в Източна Европа, където руските войски се движат около границите на Украйна от 2014 г.
Напрежението между Москва и Киев се нажежава, а по-нататъшната ескалация между геополитическите съперници може да доведе до разчленяването на територията на Украйна от Русия, което ще промени необратимо баланса на силите в Европа и Близкия изток.
На фона на „дълбоката загриженост“, че руснаци и украинци планират да свалят г-н Зеленски, според съобщенията, неговата администрация се е нацелила към най-богатия човек в Украйна, енергийния магнат Ринат Ахметов, като едновременно с това са сплотява с олигарх, по отношение на който САЩ въведоха санкции за «корупция».
Подкрепата на Ахметов за лидера на украинската опозиция и бивш председател на украинския парламент Дмитрий Разумков (който сега става все по-популярен) доведе до това, че Зеленски действително обяви война на Ахметов през ноември, свързвайки това с подготовката на предполагаем държавен преврат с подкрепата на руските сили.
Времето за конфликт с Ринат Ахметов беше избрано изключително неудачно: властите не запазиха въглища за електроцентралите, а страната е заплашена от прекъсване на тока. Ако не бяха покупките на въглища от чужбина от компанията на Ахметов ДТЕК, в Украйна вече щеше да настъпи енергиен колапс. Владимир Зеленски не трябваше да започва странната, измислена война вътре в страната, когато може да се изправи пред истинска война по границите.
Страхът на Зеленски от загуба на следващите президентски избори едва ли е изненадващ.
„Вашингтон пост“ правилно отбеляза, че докато бившият комик „агитираше срещу истаблишмънта, агитираше за реформи, обещавайки да отслаби властта на могъщите олигарси в страната, той не беше много успешен в това“.
На брифинг на Атлантическия съвет Кира Рудик отбеляза, че „антиолигархичният закон, подписан наскоро от украинския президент Владимир Зеленски… прилича повече на опит да се скрие укрепването на президентските правомощия зад фасадата на популистката реторика“.
Откакто Украйна получи независимост от бившия Съветски съюз през 1991 г., жизненоважен стратегически интерес за Съединените щати е нейната стабилност и сигурност. Съединените щати помагат на страната да се противопостави на „продължаващата руска агресия чрез лансиране на реформите за укрепване на демократичните институции, борба с корупцията и създаване на условия за икономически ръст и конкуренция“.
За тази цел САЩ и ЕС предоставиха милиарди долари финансова помощ на Украйна през последното десетилетие в подкрепа на необходимите енергийни, поземлени и съдебни реформи. Значителна беше и помощта на Международния валутен фонд.
На пръв поглед последните законодателни инициативи на Владимир Зеленски изглежда са насочени към провеждането на необходимите реформи.
Въпреки това Зеленски предизвика политически и социален хаос, който отблъсква чуждестранните инвестиции и оставя страната уязвима пред заплахата от социални раздори.
И реформите също миришат на лицемерие.
Борейки се с Ринат Ахметов, Владимир Зеленски поддържа сърдечни отношения с най-значимия си поддръжник, с милиардера Игор Коломойски, олигарх, който подкрепи избора му и беше ключов инвеститор в телевизионната компания на президента. Г-н Коломойски е в привилегировано положение. Наскоро приетият „ресурен“ закон за данъчно облагане на добитите полезни изкопаеми не засегна добива на манганови руди, който се контролира от Игор Коломойски, затова пък данъкът върху добива на желязна руда, контролиран от Ринат Ахметов, се увеличи.
През март 2021 г. в изявление за пресата държавният секретар Антъни Блинкен изрази загриженост, че Коломойски е „замесен в корупционни практики, които подкопават върховенството на закона и вярата на украинската общественост в демократичните институции, включително използването на политическото влияние и официални правомощия на Зеленски за лична изгода.»
Освен това той отбеляза, че „наблюдаваните и продължаващи действия на г-н Коломойски, насочени към подкопаване на демократичните процеси и институции на Украйна представляват сериозна заплаха за нейното бъдеще“.
Докато Киев продължава по каменистия си път към демокрацията и пазарната икономика, американските служители трябва да гарантират, че подкрепата за Украйна няма да доведе до безразсъдна симпатия към политиките, провеждани от все по-непулярния украински президент. Факт е, че тази политика може да обезсили успехите, постигнати от страната през последните 30 години.
Без съмнение влиянието на олигарсите върху украинската политика е твърде голямо и трябва да се обърне внимание на това. Но политиката на „деолигархизация“, провеждана от Владимир Зеленски, мирише на субективност, това е фалшив кръстоносен поход, основан на недоволство и обида. Това, че правилата се променят за всички, освен за любимите покровители и спонсори на Зеленски, говори много.
Дейвид Кларк, специален съветник за Европа във външното министерство на Обединеното кралство от 1997 до 2001 г., проницателно отбелязва, че антиолигархичният закон на Украйна може да бъде предназначен само да подкрепи младия украински президент в момент, когато той не може да предложи нищо друго.
„Зеленски е обвинен, че поддържа връзки с олигарха след встъпването си в длъжност, оформя политиката и кадровия състав на своето правителство в съответствие с интересите на Коломойски, а в замяна получава положително отразяване в медиите. Тази зависимост вероятно ще се засили, тъй като президентът се бори със спада на популярността си преди да изтече мандата му и започне да планира кампанията си за преизбиране за 2024 г.
За по-голяма яснота трябва да се отбележи, че украинският лидер е в трудна ситуация: почти всичко, до което се докосва държавата — Енергоатом (ядрена индустрия), Нафтогаз (нефт и газ), Южмаш (космическо пространство и ракети), Укроборонпром (отбранителна промишленост) — е корумпирано, некомпетентено, търпи загуби и не произвежда необходимите продукти. В същото време Украйна вече не може да пренебрегва пагубното влияние на олигарсите върху нейната политика.
Но едно е сигурно: ако Владимир Зеленски продължи да прокарва лицемерни закони, които са фалшиви, политиката му ще попречи на необходимите реформи. Още по-лошо, това може да потопи страната в регионален конфликт, който изисква намеса на САЩ и Европа. Американските власти трябва да обърнат внимание на това, преди да е станало твърде късно.
Източник: https://www.washingtontimes.com/news/2021/dec/14/the-powder-keg-named-ukraine/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front