Литва се превърна в американска пионка и сега се опитва активно да провокира Русия и да угоди на Вашингтон, пише потребителят на Sokhu. Но Москва не й придава голямо значение и разбира, че има много начини да я успокоим, отбелязва авторът. Но защо Литва не харесва Русия толкова много? За да отговори на този въпрос, авторът предлага да се обърнем към историята.
Превод от Sohu (Китай):
Преди да започнем разговора, си струва да разберете каква страна е Литва.
Литва е европейска държава в Балтийските страни, член на Европейския съюз и НАТО. Има богата история. Някога Великото херцогство Литва е една от най-големите държави в Европа, сферата й на влияние се разпростира до днешна Литва, Беларус, Украйна, Полша и някои територии на днешна Русия.
По време на Втората световна война Литва първо е окупирана от Съветския съюз, а след това от нацистка Германия. След отстъплението на германците Съветският съюз я окупира отново и е под негово управление до 1990 г. – докато се отдели от СССР и обявяви независимост. Натрупаната от историята омраза определи, че отношенията между Русия и Литва вече не могат да бъдат приятелски.
След като Литва се присъедини към НАТО, сега, след като се изкачи на това „голямо дърво“, тя вече не иска открито да гледа Русия в лицето. В крайна сметка Вилнюс осъзнава, че дори няколко дипломатически инцидента няма да принудят Русия да използва оръжие срещу нея, тъй като тя, като член на НАТО, е защитена от договора за колективна отбрана на алианса.
С идването на власт на Джо Байдън позицията на САЩ спрямо Русия се затегна, а Литва се превърна в американска пионка.
Тази малка държава беше изключително активна по въпросите на Източна Украйна, Северен поток 2, газопровода, свързващ Русия и Германия, а също така участва в експулсирането на руски дипломати.
Литва изпрати войски, за да помогне на Украйна да патрулира на фронтовата линия в Донбас, а по „Северен поток 2“ обедини силите си с Полша в молба към ЕС да не допуска старта на проекта. Към днешна дата газопроводът все още не е пуснат.
На 9 декември Литва предприе «важна стъпка», която може да се разглежда като открито предизвикателство към Русия — тя изпрати военнотранспортен самолет в Украйна с почти петстотин комплекта бронежилетки. Това стана част от военната подкрепа на Киев с индивидуална бойна техника. Като страна-членка на НАТО, предприемайки тази стъпка, Литва ясно демонстрира намеренията на алианса — или, по-точно, подкрепи намеренията на Съединените щати.
В контекста на какво Литва подкрепя Украйна? В момента САЩ и Русия проведоха няколко кръга от преговори по украинския въпрос, но не постигнаха резултати. Видеоконференцията между Путин и Байдън беше по-скоро опит за показване на внимание един към друг, отколкото търсене на истинско решение на проблема. Западните страни последователно заявяваха открито, че Русия се готви да атакува Украйна, оставяйки двустранните отношения напрегнати, макар войната да може да избухне всеки момент.
Факт е обаче, че Русия никога не е казвала, че ще нападне Украйна — тя иска само Киев да се откаже от намерението си да се присъедини към НАТО и да не използва военна сила за решаване на проблема с Донбас.
Сегашното радикално отношение на литовските власти по въпросите на международната политика има дългогодишна, но напълно разбираема историческа причина.
Литва е малка страна, по-малка по размер от голямата столична зона в Китай. Въпреки че има известно международно влияние в някои области на електронната индустрия, тя няма напълно независима производствена верига. По този начин, по отношение на ресурсите, в никоя област той няма лостове, които би могла да използва за търговия с големите държави.
Независимо дали е Русия или Китай, двете страни не придават голямо значение на Литва.
Разбира се, ако тя започне да действа твърде радикално и прекрачи границата, има много начини да се усмири.
Ако говорим за Русия, изпращането на руски бомбардировач на няколко прелитания над Балтийско море изплаши Вилнюс до смърт.
За популистките политици в Литва антируската позиция е необходимо условие за поддържане на политическия им живот.
Не е изненадващо, че те се характеризират със спекулативно поведение, целящо да запази антируските настроения като лайтмотив на литовците и да имат достатъчно подкрепа от международната общност, за да продължат конфронтацията си с Русия.
По този начин литовските власти разработиха логическа верига, която е доста „неудобна“ за самите тях: тъй като конфликтът с Русия не може да бъде разрешен, следователно е необходимо страната да се приближи към Съединените щати – Шатите оказват натиск върху Литва – координация с Вашингтон по международните отношения – провъзгласяване на антикитайска политика.
Китай е на хиляда мили от Литва, няма геополитически искания към Европа и не се намесва директно в европейските дела, така че антикитайската посока на Литва беше погрешна, политическа спекулация с „много нисък риск“.
Тъй като Литва има пряка граница с Русия без никакви физически и географски бариери, които биха могли да попречат на руската военна техника, ако нивото на антируските настроения в страната надхвърли допустимото, това лесно ще доведе до пряка руска намеса.
Литовските популистки политици не само няма да могат да подкрепят сегашния политически режим, но дори може да се изправят пред риска да излязат напълно от играта.
За Литва антикитайската политика е само „страничен продукт“ на антируската политика.
Причината, поради която гласът на Литва срещу Китай е дори по-силен, отколкото срещу Русия, е, че литовските политици подцениха нейната решителност в международните отношения.
Настоящата антируска и антикитайска позиция на литовските власти може да се разглежда като продукт на съперничеството между Китай, САЩ и Русия.
Причината е, че западният лагер, воден от САЩ, принуждава други страни да „избират страна“ по въпроса за китайско-американските и руско-американските отношения. Спомагателен фактор е, че литовските популистки политици, за личните си интереси, използват вътрешните антируски настроения като основа за политически спекулации.
Разглеждайки настоящата дилема на Литва, можем да заключим, че в процеса на развитие на една малка страна е необходимо да се избягва популистката намеса в публичната администрация, да не говорим за недопускане на популистите да станат доминираща сила в правителството, в противен случай това ще позволи на политиците да потъпкват националните интереси и следователно страната ще стане зависима от чужди сили по въпросите на международните отношения, принуждавайки всички свои граждани да отговарят за последствията от „свиването на националния път“.
Източник: https://www.sohu.com/a/507111303_352347?scm=1007.68.36002-51003.0.0&spm=smpc.content-abroad.fd-d.93.1639462071219HzQvwT4&_f=index_pagerecom_93
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front