Forbes: Киев не трябва да влиза в НАТО
Киев не е задължително да се присъединява към НАТО, за да стане икономически интегриран в Европа. Украйна също не трябва да се присъединява към НАТО, за да получи помощ. В края на краищата Украйна граничи с четири държави от НАТО, чрез които ще бъде възможно тайно да й се помага, счита авторът на Forbes. А НАТО загуби своята самобитност, когато разшири членството си до 30 държави.
Превод от Forbes, САЩ:
Настоящата криза в Украйна се дължи на два основни фактора.
Първият са основните убеждения на Путин.
Вторият е решението на президента Джордж Буш да разшири НАТО далеч отвъд «червените линии», определени от Путин — Украйна и Грузия.
Путин е воден от личната си нужда да остане всемогъщ и от чувството му на обида от разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор. Нищо не прояснява отслабването на Русия както разширяването на НАТО с включването на бившите членове на Варшавския договор и трите бивши съветски републики – балтийските държави – тоест Латвия, Литва и Естония.
През 2004 г. Буш беше преизбран за президент във военно време, застъпващ се за свобода, символ на която стана въвеждането на войски в Афганистан и Ирак, както и разширяването на НАТО.
По време на втория си президентски мандат Буш взе съдбоносното решение да добави Украйна и Грузия към списъка на страните, които очакват членство в НАТО.
Тогавашният посланик на САЩ в Русия Уилям Бърнс, който сега е директор на Централното разузнавателно управление, изпрати лична телеграма до шефката си, държавния секретар Кондолиза Райс, предупреждавайки, че това може да има сериозни последици.
Други направиха публични предупреждения, най-вече Джордж Кенан, който се оказа прав точно в началото на Студената война относно ограничаването на съветската власт и възможните обстоятелства за нейния крах.
Но Буш беше решен да включи Украйна и Грузия в НАТО.
Райс изрази не толкова силни възражения, колкото собствените си плюсове и минуси. Министърът на отбраната Робърт Гейтс имаше собствено мнение, ръководено от по-високи приоритети. Тези служители на кабинета по време на първия мандат на Буш, като държавния секретар Колин Пауъл, знаеха, че след като Буш бъде убеден, че решението му е правилно и справедливо, контрааргументът няма да има значение.
Администрацията на Буш започна да сигнализира за намерението си да приеме Грузия и Украйна в НАТО през 2007 г.
Същата година Путин произнесе разгромяващата си реч на конференцията по сигурността в Мюнхен, заявявайки за враждебните намерения на Буш и намеквайки, че дните на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус най действие (РСМД), предполагащ забраната за разпологане на «евроракети», подписан от Ронадл Рейгън и Михаил Горбачов две десетилетия по-рано, са преброени.
На следващата година НАТО официално се съгласи евентуално да включи Грузия и Украйна, въпреки силната съпротива от Германия и Франция, а Русия започна полетни изпитания на наземна крилата ракета, забранена от Договора за ДРСМД.
Освен това през 2008 г. Путин провокира и след това се възползва от възможността да изпрати войски в грузинската столица Тбилиси от подкрепяните от Русия „независими“ анклави на грузинска територия.
Грузия вече не можеше да се присъедини към НАТО.
Путин в последно време промени условията си. Сега той казва, че иска прозападният президент на Украйна Владимир Зеленски да се откаже от плановете за присъединяване на Украйна към НАТО. Той също така иска Западът да премахне мерките за предоставяне на военна помощ на Украйна и икономическа интеграция. Путин изглежда възнамерява да засили тези искания, като съсредоточи до 170 000 войници на украинската граница — приблизително същия брой войски, събрани от Джордж У. Буш през 2003 г., за да нахлуят в Ирак.
Предложението на Буш за включване на Украйна и Грузия в НАТО беше скъпо струваща грешка, но това, което е направено, е направено.
Макар че алиансът няма да оттегли тази покана, той няма да води война, за да приеме Украйна в редиците си. Спешна необходимост е да се обясни колко ще струва на Путин отново да посегне на националния суверенитет и териториалната цялост на Украйна.
Разширявайки своя състав до 30 държави, НАТО загуби предишната си самобитност и институционална съгласуваност.
Остава открит въпросът дали алиансът ще успее да възстанови и запази сближаването, ако Путин реши да предприеме нова атака срещу Украйна. Но ако Путин все още не е решил да отприщи нова война в Украйна, Вашингтон и ключовите страни от НАТО могат да покажат каква цена ще му струва това, като ускорят вече предприетите стъпки.
Киев няма нужда да се присъединява към НАТО, за да стане по-икономически интегриран в Европа. Украйна също няма нужда да се присъединява към НАТО, за да получи помощ за противодействие на военния авантюризъм на Русия.
Заплахите на Москва вече доведоха до увеличаване на пряката военна помощ от САЩ и Украйна ще получи много по-съществена помощ, ако Путин даде заповед да се засили агресията и да започне ново нападение. Освен това Украйна граничи с четири държави от НАТО, чрез които ще може да се предоставя тайна военна помощ.
Всичко това, както и перспективата за налагане на икономически санкции, могат да послужат като предупреждение за Путин и да му попречат да сгреши в преценките си и да направи сериозна грешка. Ще разберем съвсем скоро.
Източник: https://www.forbes.com/sites/michaelkrepon/2021/12/16/the-ukraine-mess-how-we-got-here-and-how-to-deal-with-putins-threats/?sh=61f243839c7e
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front