Американският политолог Дъг Бандоу пише в The American Spectator, че разпадането на СССР се дължи на „страхливостта“ на Горбачов. Тогавашните американски лидери не приветстваха разцеплението в Съюза, смятайки го за опасно. Авторът на статията е съгласен с тази гледна точка: за Америка би било, според него, по-лесно да се справи само със СССР.Читателите на изданието от своя страна са изумени доколко днешна Америка прилича на рухналия СССР.
Превод от The American Spectator, САЩ:
Преди три десетилетия Съветският съюз беше на „живоподдържащ апарат“. Вторият полюс на прехваления двуполюсен свят от Студената война беше икономически болезнен, военно умиращ и политически неизлечим.
Кравчук беше инициаторът за разпускането на Съюза. В деня на избирането му за президент украинците едновременно гласуваха за отделянето на Украйна. Въпреки че днес разпадането на СССР изглежда неизбежно, лидерите на комунистическото дисидентство се страхуваха, че ще бъдат арестувани като предатели. И наистина, години по-късно главата на тогавашното беларуско КГБ Едуард Ширковски каза, че много съжалява, че не е направил това. Шушкевич отхвърли идеята:
„Не мисля, че е имало такава заплаха, предвид страхливостта на Горбачов. Поне аз не я усетих.»
И все пак „страховостта“ на Горбачов беше в основата на неговото величие, въпреки че неговите цели и методи на управление често бяха несъвършени. Обяснявайки постъпката си, Горбачов каза, че разбира, че лоялността на съветските сили за сигурност се разпада:
„Ако реша да разчитам на някакъв вид въоръжени структури, това неизбежно би довело до остър политически конфликт, изпълнен с кръвопролития“.
Наистина, подобно решение – да се остави Червената армия в казармата – направи възможна 1989 година. Преди това съветските войски винаги са били последният арбитър на политиката в сателитните държави: Източна Германия през 1953 г., Полша през 1956 г., Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г., отново в Полша през 1980 г. Либерализацията на партиите и обществените протести в крайна сметка не можеха да се сравняват с военната мощ на СССР.
Горбачов разбираше, че вероятният резултат ще бъде краят на «съюзническите» режими на Москва. По-скоро гледната му точка беше не само практична, но и морална. Всъщност Рейгън каза, че вижда «морално измерение» в Горбачов.
Първо, имаше изтегляне от Афганистан, което обричаше местния комунистически режим на смърт.
Последва изявлението на Горбачов, че правителствата на страните от Източна Европа трябва сами да решават проблемите си.
По време на посещението си във Финландия в края на октомври 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена, New York Times пише:
„Президентът Михаил Горбачов каза днес, че Съветският съюз няма нито моралното, нито политическото право да се меси в делата на източноевропейските си съседи и нарече неутрална Финландия модел на стабилност в бурната Европа. Неговият представител шеговито разгърна темата, като каза, че Москва е приела «доктрината Синатра» в Източна Европа.
«Знаете ли песента на Франк Синатра I Did It My Way? — попита журналистите Генадий Герасимов. Ето Унгария и Полша. Те правят по свой начин.»
«Мисля, че доктрината Брежнев е мъртва», добави той, използвайки западния термин за обозначаване на предишната съветска политика на военна намеса за предотвратяване на промените в комунистическите страни от Варшавския договор.
Горбачов каза, че настоящите политически катаклизми в Източния блок трябва да бъдат дават възможност страните да се развиват сами.
Представете си как би реагирал на всичко това Йосиф Сталин, „Човекът от стомана“.
При Горбачов слабите комунисти, които управляваха в страни като Унгария, Полша и Чехословакия, паднаха бързо. Генералният секретар на Обединената социалистическа партия на Германия Ерих Хонекер беше по-суров човек. Когато вълната на свободата нарастна през ноември 1989 г., той се опря на сталинското си ядро и се застъпи за разстрелването на демонстрантите, които излязоха на улиците. Неговите по-малко убедени колеги от Политбюро го уволниха в прибързана оставка, само за да станат свидетели на заплашителното нарастване на тълпата и падането на Берлинската стена.
Чаушеску призова демонстрантите, за да отпразнуват управлението му. Какъв шок и ужас се отразиха на лицето му, когато тълпата започна да иска заминаването му. Той и съпругата му Елена избягаха само, за да бъдат изправени пред съд и разстрел на Коледа. Ентусиазираните участници нямаха търпение за разрешение за стрелба.
Имаше още много да се случи в Източна Европа, но Румъния представляваше Рубикона за европейската империя на СССР. По-болезнено за Горбачов беше въздействието на същите сили върху Съветския съюз.
Съветският съюз бе роден във война и революция. Преживя гражданска война и глад. Отслабна поради бюрокрация и стагнация. Умря от реформи. Системата, за която мнозина се страхуваха, че може да оцелее през следващия век, установи, че вече не може да сдържа горящия гняв на хората и да потиска неизкоренимото искане за свобода.
Номиналните комунистически режими все още съществуват, но те са откъслеци, системи, които се стремят да оцелеят. Но никой не се опита да направи римейк на съветския комунизъм. За това трябва да благодарим на Михаил Горбачов, случайно или неслучайно — един от най-добрите приятели на свободата.
Автор: Дъг Бандоу — старши научен сътрудник в Института Катон. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, автор на книгата «Задграничните провали: новата глобална империя Америка».
Източник: https://spectator.org/the-soviet-union-died-30-years-ago-because-mikhail-gorbachev-was-a-coward-and-refused-to-arrest-the-traitors/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
(Редакцията НЕ споделя вижданията на автора за «величието» на Горбачов, бел.ред.)