От Специализираната прокуратура представиха информация по повод казуса «Кирил Петков».
На брифинг говорителят на спецзвеното Христо Кръстев обясни, че сигналите спрямо настоящия премиер и тогавашен служебен министър на икономиката Кирил Петков могат да бъдат разпределени в три групи: твърдения за двойно гражданство; твърдения за служебни престъпления, касаещи действия по повод състава и избора на Надзорния и Управителния съвет на ББР, и деклариране на неверни обстоятелства във връзка с участието на Кирил Петков в търговски дружества.
От своя страна ръководителят на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова обясни, че е налице невярно деклариране, но в сегашната законова диспозиция на чл. 313 от Наказателния кодекс не може да се обуслови наказателна отговорност.
Тя посочи, че в края на август тази година е образувана преписка за двойното гражданство на Петков. На 13 декември е получен отказ от образуване на досъдебно производство от страна на Спецпрокуратурата. Аргументът е, че по отношение на ББР не са извършени нарушения, а невярната декларация, подадена пред президента, не е от компетентност на Спецпрокуратурата, а на Софийската районна прокуратура
«С оглед липсата и разсейването на каквото и да е съмнение за безпристрастност, преписката е изпратен на Софийската районна прокуратура. Стриктно е спазен законът», увери Маджарова.
От своя страна ръководителят на СРП Невена Зартова посочи, че наблюдаващите прокурори са се произнесли също с отказ, тъй като въпросната декларация, макар действително да съдържа невярна информация, няма доказателствена стойност, а има единствено заявителски и уведомителен характер.
Попълнената декларация с невярно съдържание за гражданството, преди да бъде назначен за министър, не е престъпление, тъй като няма законова или подзаконово задължение за попълването на подобна декларация, поясни Зартова.
Маджарова пък подчерта, че прокуратурата винаги е твърдяла, че законът е несъвършен и е нужно доразвиването на законовите разпоредби.
Припомняме, проверката, образувана на 24 август, беше удължена до 15 декември, което е минималният срок. След това наблюдаващият прокурор има още месец (до 15 януари), за да се произнесе — има ли данни за престъпление, за което да бъде образувано разследване, или проверката да бъде прекратена.
Проверката започна след сигнал, получен на електронната поща на държавното обвинение. Към него е присъединен и идентичен сигнал, подаден до прокуратурата от гражданин от Варна, съобщи News.bg.