The National Interest: Има смисъл САЩ да признаят «червената линия» на Путин
В борбата срещу Русия за Украйна САЩ са в неизгодна позиция, пише The National Interest. Москва е готова бързо да подготви армията си за битка и е по-запозната с терена от САЩ, посочват авторите на статията. Освен това Украйна няма никакво значение за Вашингтон.
Превод от The National Interest, САЩ:
Какво ще се случи, ако Вашингтон се опита да принуди Русия да направи отстъпки за Украйна с демонстрация на сила в стил Рейгън, когато всъщност САЩ държат слаби карти в ръцете си? След видеосрещата с руския президент Владимир Путин тази седмица и острите изявления за непризнаване на «червените линии» в Москва, Джо Байдън се оказа в незавидна ситуация.
Мисълта, че Съединените щати са в неизгодна позиция в конфронтацията с Русия, ще изглежда пресилена на повечето американци. В крайна сметка БВП на САЩ е многократно по-голям от този на Русия и ние доминираме в международната финансова система. Нашите въоръжени сили са по-големи и далеч по-мощни, нашите офанзивни кибер способности са несравними и сме подкрепяни от мнозинството съюзници и военни партньори в Европа и по света. Русия, от друга страна, има малко приятели и съюзници, икономиката е средна и до голяма степен зависи от износа на енергия, а населението е силно засегнато от пандемията на коронавируса и се свива. На теория САЩ имат силни карти в тази игра с високи залози.
Но на практика способността да се използва сила при специфични обстоятелства е много по-важна от съвкупната национална мощ.
Що се отнася до Украйна, Русия е в състояние да разгърне повече готови сили в битка, запозната е по-добре с терена и по принцип е по-добре подготвена за война от Съединените щати, за които Украйна в никакъв случай не е въпрос на живот или смърт.
Руските военни напоследът постигнаха успехи в Сирия, да не говорим за самата Украйна. И Москва най-вероятно е взела предвид риска от драконовските санкции на САЩ и Европа, както и други наказателни мерки, които Вашингтон ще наложи в отговор.
Следователно в критичен момент Русия вероятно ще спечели — и то доста бързо.
Ако Москва реши да нахлуе, една вероятна руска кампания ще се опита да превърне територията в Югоизточна Украйна в продължение на самата Русия.
В дъга от север на юг на 1000-километровия фронт ще бъде възможно разгръщането на сухопътни сили до 200 000 руски войници. От публично достъпни сателитни изображения става ясно, че най-голямата концентрация на руски военни сили в момента е съсредоточена между Воронеж и Крим. Силите на север и северозапад от Киев могат да започнат спомагателна атака, за да попречат на украинските сили в и около Киев да напредват на юг, за да укрепят украинската отбрана от Воронеж до Луганск и Донецк. Тъй като битката ще се проведе в непосредствена близост до Русия, лидерите и на двете страни ще са добре запознати с терена, на който ще воюват.
Руските маневрени подразделения наброяват около 100 батальонни тактически групи (БТГ) — усилени бронирани и моторизирани пехотни батальони от 750 до 1000 войници плюс артилерия, сапьори и поддържащи елементи.
По-голямата част от тези сили са разположени в Южна Русия и могат да нанесат удари на запад през границата с Украйна в множество посоки едновременно с оперативни цели на юг от Киев по протежение на Днепър.
Около дванадесет БТГ ще се движат на запад по крайбрежието на Черно море към Одеса, чието залавяне ще лиши Украйна от достъпа й до морето.
Наземните маневрени сили ще работят съвместно с гъсто организираните разузнавателни части, свързани с мощни ударни формирования. Общата сила може да бъде до 100 ракетни артилерийски батареи, включително системи като БM-30 Смерч, който се счита за неядрено оръжие за масово унищожение от висок клас (ОМУ).
Един-единствен залп от пет 300-милиметрови ракети БM-30 Смерч може да унищожи площ с размерите на Централния парк в Ню Йорк с експлозивна сила, равна на ядрена бойна глава от един килотон.
Освен това украинските летища, оперативните щабове и материално-техническата инфраструктура ще бъдат атакувани от мобилните ракетни комплекси „Искандер“. Тази високопрецизна тактическа балистична ракета с обсег на действие до 480 километра с неядрени бойни глави носи осколочно-експлозивен заряд, проникващ суббоеприпас и експлозивни топливо-въздушни вещества.
Междувременно интегрираната противовъздушна отбрана от системите С-400 и С-500 ще защитава руските ударни и маневрени формирования от украинските въздушни и ракетни атаки на всички нива – тактическо, оперативно и стратегическо.
Следователно всяка пилотирана или безпилотна, ниско летяща, дозвукова платформа на Украйна или НАТО, било то конвенционален хеликоптер, турбовитлов самолет с фиксирано крило или конвертоплан, ще бъде изключително уязвима за откриване, поражение и унищожаване.
Ако Русия атакува, небето над украинските сили ще бъде изпълнено със смес от руски дронове, пилотирани самолети и вероятно нови руски летящи боеприпаси.
Всъщност това са крилати ракети, предназначени да «висят» над бойното поле с часове и да поразяват наземни цели извън линията на видимост. Тези атаки ще бъдат незабавно последвани от артилерийски огън от прецизно насочвани ракети.
При тези условия е напълно разумно да се предположи, че руските сухопътни сили ще постигнат своите оперативни цели на река Днепър само за 72-96 часа. Трудно е да се каже дали Москва ще реши да продължи на запад и да превземе пристанището в Одеса, но в резултат на това руските сили ще се окажат в непосредствена близост до промосковската молдовска република Приднестровието на границата с Румъния, което ще направи Одеса лакома цел.
Способността на Киев да устои на тази кампания е силно съмнителна.
Той значително отстъпва на руските военни по численост и въоръжение. В това отношение целта на Киев е да задържи възможно най-много територия на изток от Днепър и да забави руската офанзива с надеждата, че нейната инерция ще се забави – и по този начин да спечели време за масивен международен натиск върху Москва.
Съобщава се, че администрацията на Байдън не обмисля възможността за пряка военна намеса в случай на инвазия в Украйна.
И не напразно – САЩ едва ли ще могат да устоят на бойното поле.
Съединените щати имат само три бойни бригади в Европа, като две от тях са слабо въоръжени с остаряла техника. Макар че бихме могли да използваме усъвършенствани бойни самолети в Украйна, те ще се изправят пред модерните руски системи за противовъздушна отбрана и огромните възможности за радиоелектронно потискане. Превъзходството на САЩ във въздуха – гръбнакът на нашите военни операции срещу по-малките държави след края на Студената война – няма да бъде осигурено в Украйна.
Осъзнавайки това перфектно, Вашингтон заплашва Русия с тежки последици извън бойното поле, заплашвайки с „адски санкции“ и други неуточнени мерки с надеждата да спре Путин.
Уви, вероятно руснаците отдавна са предвидили възможните стъпки на Съединените щати.
Заедно с Китай те вече са готови да се откажат от международната система SWIFT. Те имат алтернативи на наскоро построения газопровод «Северен поток 2», в случай че европейците никога не му дадат зелена светлина, а в замяна може дори да спрат доставките на газ за Европа в средата на зимата.
За да предотвратят възможните действия на САЩ срещу техните сателитни системи, руснаците обещаха да унищожат американските спътници, след като само преди две седмици успешно изпробваха противосателитна ракета, въпреки ожесточените протести на Вашингтон.
И накрая, те създадоха наземни резервни системи в случай, че техните комуникационни и навигационни спътници се провалят.
Добрата новина е, че Путин почти сигурно разбира, че нахлуването в Украйна ще завърши с пълно скъсване на отношенията със Запада, в резултат на което Русия ще стане младши партньор на Китай и ще стане зависима.
Освен това той със сигурност разбира, че руските войски ще се сблъскат с партизанска съпротива на окупираната украинска територия и че неокупираните части от Западна Украйна ще се превърнат в база за силите на САЩ и НАТО в дългосрочен план.
Съмнително е той да намира тези перспективи за привлекателни.
Владимир Путин със сигурност би предпочел друг начин за подкопаване на алианса между САЩ и Украйна, ако Байдън сметне, че търгът тук е уместен.
Но ако Вашингтон откаже да признае руската червена линия, тогава Путин ще бъде напълно готов за борба — а САЩ могат да направят малко, за да го спрат.
Автори: Дъглас Макгрегър — Бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, полковник (в оставка), ветеран от бойните действия, има награди, автор на пет книги.
Джордж Бийби — вицепрезидент и директор на изследванията в Центъра за национални интереси. Бивш директор на отдела за анализ на Русия към ЦРУ, бивш съветник на вицепрезидента Дик Чейни и автор на книгата «Руският капан: Как сенчестата война на Америка сресу Русия може да се превърне в катастрофа».
Източник: https://nationalinterest.org/feature/ghost-ukraine%E2%80%99s-future-197903
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front