The Atlantic: Действията на Русия срещу Украйна са край на еднополярността в света
The Atlantic пише, че днес еднополярността в света е потънала в забвение. Съединените щати вече не командват не само своите съперници, но и съюзниците си. Украинската криза не е локално събитие, а настъпването на новия световен ред с Русия, Китай и половината останал свят, счита авторът. Западът не е готов за война в Украйна, твърди той.
Решението на Путин да събере сили за инвазия по руско-украинската граница сигнализира, че сме на път да навлезем в нова опасна епоха в международните отношения.
Превод от The Atlantic, САЩ:
През 2002 г., в разгара на глобалната еднополярност, докато Съединените щати се готвеха да нахлуят в Ирак, някои от най-известните международни професори в света се опитаха да разрешат мистерията: Защо други големи сили в света, противопоставящи се на външната политика на САЩ, не се противопоставиха на тази инвазия?
Русия, Китай, Франция и Германия декларираха своите възгледи в ООН, но не подкрепиха Саддам Хюсеин. Те също така не струпаха военни сили или не промениха съюзите си, за да се противопоставят на Съединените щати.
Когато държавите се съпротивляват на други държави, които смятат за опасни или твърде мощни, политолозите наричат това поведение „балансиране“. В колекцията от статии, озаглавена America Unmatched, някои от цитираните професори твърдят, че този основен акт на геополитическа конкуренция е изчезнал след разпадането на Съветския съюз, защото Съединените щати са били твърде далеч пред останалите. Други твърдят, че Съединените щати не са заплашвали други големи сили по това време или че са изграждали либерален ред, отворен за всички.
Днес обаче същото това „балансиране“ със сигурност се завърна – и обикновено се описва с доста неразбираемия и аморфен израз „конкуренция на великите сили“.
Русия анексира Крим през 2014 г., намеси се военно в Сирия, както и в президентските избори в САЩ през 2016 г. (за това няма доказателства и до момента, бел.ред.) Междувременно Китай построи изкуствени острови в Южнокитайско море и напредна бързо във военните технологии, като дори изпревари Съединените щати в някои отношения. Русия и Китай започнаха да „балансират“ света, когато станаха по-силни и защото Владимир Путин и Си Дзинпин се опасяваха, че ако западният либерализъм успее в световен мащаб, това може да представлява екзистенциална заплаха за техните режими.
Дори съюзниците на Америка «балансират».
Реджеп Тайип Ердоган в Турция свободно използва военна сила и принудителна дипломация, като си сътрудничи в това с Русия, когато му е удобно. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства вече не са автоматично подчинени на Съединените щати и използват военната си мощ, дори когато Вашингтон предпочита да не го прави, както направи Рияд в Йемен.
Решението на други страни да проектират собствената си военна мощ по такъв начин, че да осуетят действията на САЩ, променя фундаментално глобалната външна политика на Америка. След Студената война Съединените щати можеха, а понякога и го правеха, да третират геополитическите интереси на съперничещи или дори приятелски сили като второстепенен въпрос. Те вече не могат да правят това.
Всъщност концентрацията на Русия от 175 000 военни сили по границата й с Украйна означава, че сме на път да навлезем в нова опасна фаза на международно съперничество.
Никой не знае защо Путин избра този момент, за да се докопа до Украйна. Заплахата от нахлуване не може да бъде надеждно обяснена с никакви конкретни действия на Запада или събития, провокиращи този сценарий, като намесата на Запада в Сирия или предложението на ЕС към Украйна за споразумение за асоцииране през 2013 г.
Някои твърдят, че Путин е сериозно разочарован, че Украйна не е спазила ангажиментите си по споразуменията от Минск от 2014 и 2015 г. да предостави на доминираните от Русия региони право на вето върху задълбочаващите се отношения на Украйна със Запада. Но тези фактори в никакъв случай не са нови.
Едно от възможните обяснения е, че Русия използва заплахата от нахлуване, за да предизвика истинска дискусия за изпълнението на споразуменията от Минск и бъдещето на европейската сигурност.
Той ще задържи войските там, където са разположени в момента, като инструмент за принуда, показвайки, че е готов да използва сила, ако преговорите останат в застой. В известен смисъл това ще бъде постепенна ескалация на агресивния „акт на балансиране“, към който Путин прибягва от 2014 г.
По-тъмният сценарий е незабавна инвазия.
В статия от юли, озаглавена „За историческото единство на руснаците и украинците“, Путин твърди, че двете страни представляват „един народ“ и че „истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“. Сега, в третото си десетилетие на управление, Путин може би счита, че ако не предприеме решителни действия, Украйна ще се отдалечи от Русия.
Руският съвет по международни въпроси (РСМД) в своя доклад счита, че ако Путин реши да нахлуе в Украйна (което не се препоръчва в доклада), апотеозът на операцията трябва да бъде обкръжаването и последващото превземане на Киев, както и стабилизирането на фронтовата линия по Днепър.
Русия ще обяви създаването на нова украинска държава със столица в Киев и тя ще бъде призната от Русия.
Тя ще включва ДНР и ЛНР, които преди това обявиха своята независимост. Така Русия решава наведнъж няколко кардинални исторически проблема. Непосредствената заплаха за югозападните граници на страната се елиминира. Осигурен е пълен контрол над Азовско море и сухопътния коридор към Република Крим. На картата се появяват две украински държави, едната от които трябва да бъде „приятелска и братска“ по отношение на Русия.
Западните анализатори отдавна отбелязват, че външнополитическата увереност на Русия и Китай може да бъде контрапродуктивна. Преди анексирането на Крим от Русия Украйна се чувстваше разкъсана между Запада и Русия. След Крим Украйна започна стабилно да се придвижва в геополитически смисъл на запад. По същия начин офанзивата на Китай срещу Хонконг засили позицията на Тайван.
Инвазия би била отговорът на Путин на тази критика – ако малки актове на агресия провокират антируски настроения, той просто ще удвои силата си и ще наложи волята си над Украйна.
Това е трудна игра на карти.
Ако Русия не смаже бързо украинските сили, конфликтът може да се проточи, тъй като западната военна помощ се втурва към Украйна. Неизбежните цивилни жертви и материални разрушения могат да разпалят общественото мнение в Източна Украйна, което да доведе до въстание. Русия няма да може да прибегне до официално отричане на ролята си във всичко това, както направи с анексирането на Крим. А като се има предвид, че целта е Киев, ситуацията вече не може да се разглежда като далечен конфликт за някаква спорна територия.
Перспективата за инвазия идва в момент, когато отношенията на Путин с останалия свят са относително стабилни.
Администрацията на Байдън даде да се разбере, че иска «стабилни и предвидими» отношения с Русия, което означава запазване на статуквото. Френският президент Еманюел Макрон отдавна твърди, че Европа трябва да работи с Русия по въпросите на сигурността. Междувременно Путин не само не е глобално изолиран, но активно се стреми да засили връзките на Русия по целия свят, като последно подписа голяма нова оръжейна сделка с Индия.
През следващите седмици САЩ, Германия, Франция и Обединеното кралство несъмнено ще се стремят да засилят сдържането на Русия, като увеличат реториката за „високата цена на инвазията“.
Администрацията на Байдън също обяви, че САЩ и «поне четирима от техните съюзници в НАТО» ще се срещнат с Русия, за да обсъдят проблемите на сигурността в Европа. Лидерите на НАТО също трябва да напомнят на колегите си по света, че те са заинтересовани страни в тази криза, тъй като това ще засили сдържането на Русия и ще послужи за намаляване на геополитическата температура чрез дипломация. Всъщност връзките на Русия с останалия свят означават, че други лидери като индийския Нарендра Моди, турския Ердоган и израелския Нафтали Бенет имат важна роля в тази ситуация.
Малко вероятно е неатлантическите лидери да заемат твърда позиция в полза на Украйна и срещу Русия, но трябва да се знае, че ако Путин поеме Украйна, Рубиконът ще бъде прекрачен.
Азиатските сили (Индия и Япония) се надяват да отслабят руско-китайското сътрудничество в дългосрочен план. Нахлуването в Украйна ще направи Русия още по-зависима от Китай и може би ще му бъде политически задължена за подкрепата по време на тази криза. Индия и Япония са стратегически заинтересовани да предотвратят това да се случи.
По-общо казано, унищожаването на украинската държава ще „взриви“ противопоставянето между Съединените щати и Русия, особено ако Путин отмъсти на Запада за военна помощ за Украйна.
Това ще доведе до масивен натиск върху съюзниците на САЩ извън НАТО да прекъснат връзките си с Москва и да я изолират.
Тази криза е свързана не само с Минските споразумения или със спора между Русия и Украйна.
Въпросът е, че сме изправени пред реална перспектива да видим рязка ескалация на военна конфронтация между големите сили, която ще разтърси международния ред до основи. Дипломатическите усилия да се предотврати това трябва да бъдат глобални.
Автор: Томас Райт — автор на много статии за The Atlantic, старши сътрудник в Института Брукингс и съавтор на книгата «Афтършокове: политиката на пандемията и краят на стария световен ред».
Източник: https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2021/12/russia-putin-ukraine/620961/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front