Настоящата руска политика се базира на стратегията, създадена при Андропов, пише wPolitice. Москва няма да възстанови СССР в предишния му вид, но създава мрежа от връзки, която ще й позволи по-ефективно да разпространява влиянието си. Авторът на статията разказва как Путин е преработил плана на Андропов и каква „империя“ гради Русия.
Превод от wPolityce , Полша:
wPolityce: Путин възстановява империята по плана на Андропов
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков увери, коментирайки думите на американския дипломат Виктория Нюланд, че Москва няма планове за възстановяване на СССР. На 30-тата годишнина от подписването на споразумението между Елцин-Шушкевич-Кравчук за прекратяване на съществуването на СССР в Беловежката пуща вече разбираме, че тук изобщо не става дума за възстановяване на империята в предишния й вид.
Наблюдавайки руската активност, виждаме на картата на Европа, че възстановяването на комунистическата империя е невъзможно: фрагментите от Украйна, Приднестровския регион на Молдова или дори балтийските държави, които могат да бъдат отрязани чрез превземане на коридора Сувалки, дори да не е подобие на СССР.
Междувременно през ноември 1982 г., когато в кабинета на генералния секретар на комунистическата партия работеше Юрий Андропов, плановете за разширяване на властта на Кремъл изглеждаха различно. Старият офицер от КГБ виждаше перспективи в изоставянето на идеологическия баласт и създаването на институционални и икономически връзки, които не само биха позволили на Русия да запази мощта си, но и да я увеличи — без използването на танкове. Те, разбира се, също са полезни, но не на първо място.
Дългосрочният план на КГБ
Андропов оглавяваше КГБ в продължение на 15 години (1967-1982), така че той беше човекът, който имаше най-добрата представа за ситуацията в страната. Системата трябваше да бъде напълно либерализирана, за да прехвърли ресурсите за контрол на обществото от сферите, които Андропов смятал за незначителни към сфери от ключово значение: тайните служби, дипломацията и секторите на икономиката.
Лубянка и Кремъл планирали народите от Централна Европа да получат широка независимост (нямало значение какви знамена се веят във Варшава или Вилнюс), но в определени области (енергетика, дипломация, специални служби) те да останат близо до бившия център.
Горбачов искал, разбира се, да приложи основните положения на този план, като същевременно запази рамката на Съветския съюз, но той просто се оказал изключително тъп ученик.
Междувременно готови проекти за възстановяване на системата вече имало в архивите на предшествениците на Андропов. Както пише Франсоаз Том в монументалната си биография на Лаврентий Берия, този неуспешен наследник на Сталин дори обмислял възможността да допусне националисти от УПА (организация, забранена в Руската федерация, бел.ред.) до управлението на Украйна.
Ставало дума за въвеждане на основни демократични елементи още през 1953 г., защото тоталитаризмът носел повече разходи, отколкото ползи. Отхвърлянето на консервативния комунизъм и идеологическите кампании, национализацията на съюзните републики, преориентацията на репресивния апарат чрез стесняване на специализацията му щяло да стане 30 години по-ранно и с по-фундаментална перестройка.
Целите бяха прости: да се приспи бдителността на Запада, да се обедини и демилитаризира Германия, да се изтласка Америка от Европа.
Това би позволило на Москва да спечели господство на стария континент, без да харчи пари за танкове, лагери и партийния колос на една некомпетентна номенклатура.
Хората ще се радват на музика, литература, свобода на събранията, а най-важните неща, тоест зависимостта от енергетиката (доктрината на Фалин), международният ред и управлението на политиката чрез институции, контролирани от специалните служби, щели да останат непокътнати, което щяло да даде максимум власт с минимални усилия.
Невидимият мавзолей на Андропов
Проблемът е, че вече не е съвсем правилно да се пише за гореспоменатия план в минало време, защото той се внедрява пред очите ни.
Дори политическите инструменти не са се променили: хората на Андропов обучаваха екологичните движения да играят ролята на маховик на социалните промени, а съвременната фондация Горбачов се занимава с проблемите на климата.
Както посочва Йежи Таргалски в петтомната си работа за перестройката, през 80-те години на миналия век на екологичните организации беше разрешено да участват в политическа дейност. Спадът на западния енергиен потенциал през последните десетилетия може да бъде аналогичен на спада на ядрения потенциал през 80-те години.
Разбира се, реалността от последните десетилетия не е спектакъл, разгръщащ се по сценарий на някои кремълски мъдреци.
Горбачов не можеше да предвиди, че амбициозният Елцин ще предпочете повече власт само в Русия, отколкото по-малко власт в крупен Съюз, и че отделните народи ще се окажат по-активни, отколкото предполагаха експертите по класовата борба. На свой ред влизането на Китай в първата политическа лига, както и появата на нови неизвестни досега феномени, интернет и джендър идеологията на Запад, изискваха корекции в руската игра.
Но изначалните положения на «перестройката» остават в сила.
Русия не заплашва Запада като потенциално възроден СССР; заплахата е от трите модернизирани стълба на нейната власт: тайните служби, енергетиката и международния ред.
Силната армия е инструмент, който е необходим за постигане на много политически цели, но не и тези, свързани с Лисабон или Брюксел. Трябва да се осъзнае, че инструментите на руското господство в Европа са антиамериканските настроения (оттеглянето на Америка от Европа), международните псевдодемократични институции (които могат лесно да бъдат контролирани от тайните служби) и енергийното разоръжаване.
Изглежда просто, но е много ефективно.
Източник: https://wpolityce.pl/polityka/577258-30-lat-po-traktacie-o-rozwiazaniu-zsrr-wciaz-umyka-jedno
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front