«Всички страни трябва да направят структурни реформи. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали шансовете за просперитет«. Това заяви икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) на онлайн пресконференция, посветена на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Според Лъчезар Богданов в Плана се забелязва нещо, което е видно и в други политически документи — липсата на някакво базово разбиране на разликата какво е цел, инструмент, резултат, въздействие и дейност. Реформите са представени през инструментите, но липсва съдържанието на самата реформа, каза икономистът.
Липсват много важни елементи от това да има структуриран документ за това какво имаме, как ще го постигнем и как ще го измерим.
Богданов не знае дали редовното правителство ще направи промени в Плана или дали ще го задържат така.
Д-р Петя Георгиева от ИПИ, се надява Планът да не последва по-голяма част от съдбата на стратегическите документи в България. Планът не е само инвестиционен и стратегически документ, но е и политически документ, като включва в себе си всички реформи и политики, които трябва да се случат в България в следващите години, посочи тя.
При изпълнението на плана има редица рискове — по-висшите и по-големи цели на плана да не бъдат изпълнени.
Ниският потенциал за изпълнение на реформите у нас поставя под риск изпълнението на самия план.
Освен това в плана все още има въпроси, които не са изчистени. Според нея ЕК има много критерии за това на какви условия трябва да отговарят плановете. Критериите са два — проектите и инвестициите в размер на 37% за зелен преход и поне 20% за цифрова трансформация. От 27 членки на ЕС, 26 са подали своите планове.
Единствената държава, която не е изпратила Плана си в ЕК, е Холандия — поради липсата на редовно правителство.
От останалите 26 страни, на 4 държави плановете не са одобрени — Полша, Унгария, България и Швеция. Причината — политически проблеми.
България ще е една от най-печелившите държави, ако планът й бъде одобрен. На първо място Планът ще е печеливш за Гърция, а зад нас се нареждат Хърватска, Румъния, Италия, Португалия.
В заключение Георгиева добави, че понеже се говори за много реформи и стратегии за това какво искаме да постигнем и къде да отидем, но от гледна точка на финансирането, всяка година планът предвижда 5-6% по БВП разходи. Ние не можем да си позволим да изоставим общия поглед върху това как се харчат публични ресурси и да следим само това, което се случва по Плана. Държавният бюджет също харчи огромен ресурс и не може да остане без достатъчно ефективни механизми за контрол, каза още тя.
Георгиева бе категорична, че няма да получим аванс по План и като цяло липсва общо макроикономически анализ как ще се отрази Планът върху отделните сектори.
Симеон Янев, News.bg.