Advance: Байдън трябва да подаде ръка на Путин, а той играе руска рулетка с него
Компромисът, който Байдън сега предлага на Путин, е стъпка напред, но не твърде голяма, пише Адванс. Изглежда, че в кризата около Украйна САЩ играят руска рулетка. Според автора на статията Вашингтон напразно се опитва да създаде нови проблеми на Москва. Америка се готви за най-голямата си битка с Китай и сега се нуждае от най-неутралната Русия.
Превод от Advance (Хърватия):
Байдън трябва да подаде ръка на Путин, ако е в ход подготовката за най-голямата битка на 21-ви век, но американската геополитическа школа винаги е била чужда на консенсуса
Днес напрегнатата ситуация на руско-украинската граница, разбира се, изглежда по-спокойна от преди време благодарение на подробностите, станали известни около разговора между Байдън и Путин.
Руските официални представители твърдят, че Байдън настоява Украйна да потвърди автономията на Донбас, т.е. на сепаратистките региони Донецк и Луганск. Освен това се твърди, че Байдън настоява Украйна да не кандидатства за членство в НАТО поне десет години.
Ако се потвърди, че това е вярно (информацията от американска страна все още е оскъдна), тогава може ли това да се тълкува като отстъпка на Русия? Или като компромис? Или не е нито едното, нито другото?
Някои казват, че Путин е играл на руска рулетка, изпращайки десетки хиляди войници до украинската граница, за да постигнат нещо в интерес на руската национална сигурност. Под „нещо“ се разбират гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и че на нейна територия няма да бъдат разположени оръжия, способни да застрашат Русия. Самият Путин каза, че ще поиска от Байдън «правни гаранции», че Украйна няма да се присъедини към НАТО.
Байдън можеше просто да откаже на Путин, защото само ден по-рано той публично обяви, че ще го направи, отбелязвайки, че „той не признава никакви червени линии“. Но Байдън също би могъл да избере компромисно решение, което да доведе до деескалация и очевидно насаме той е по-склонен към този вариант, докато публично продължава да заявява „твърда позиция“.
Всичко това отчасти наподобява регулирането на карибската криза между Кенеди и Хрушчов: СССР открито изтегли ядрените си оръжия от Куба, а американците – своите от Турция.
Втората част от споразумението обаче не беше обявена публично, за да може Кенеди да се представи като победител.
Компромисът, който Байдън сега предлага на Путин, е категорична стъпка към срещата, макар и не твърде голяма.
Десетгодишният мораториум върху членството на Украйна в НАТО всъщност не е толкова дълъг, ако погледнете ситуацията по-отблизо.
В края на краищата, дори ако ситуацията беше спокойна и Украйна подаде молба за присъединяване към НАТО днес, този процес щеше да продължи няколко години. Да, може да си представим сценарий, при който Украйна се присъединява към НАТО „извън реда“, благодарение, да речем, на ускорена процедура, но като цяло отнема известно време, за да може страната се присъедини.
Ако пренебрегнем за момент ролята, която Русия играе по този въпрос, тогава стигаме до заключението, че Западът всъщност не е много доволен от поведението на Украйна.
Очакваше се Зеленски да „разчисти арената“, че неговата партия „Слуга на народа“ ще ограничи влиянието на олигарсите и ще се бори с корупцията. Ясно е, че ако един ден искат да приемат Украйна в Европейския съюз, тя трябва да е готова за такъв преход, тоест да е подходяща за бизнес. В крайна сметка това е основната цел на условията, които Европейският съюз налага на кандидатите за членство.
Страните от ЕС не искат да виждат в клуба си държава, в която всички основни печалби се взимат от местни олигарси и «кланов капитализъм».
Всичко зависи от гледната точка. Вземете за пример Полша. В сегашната криза с Беларус тя се смята почти за бастион на западния свят в борбата срещу Русия на завоя на руската зона на влияние. От тази гледна точка Полша е изключително важна и дори незаменима. Но, пак ще повторя, ако се абстрахираме от руския фактор, тогава трябва да се отбележи, че отношенията между Варшава и Брюксел са изключително напрегнати — дотолкова, че от време на време дори се говори за оттегляне на Полша от Европейския съюз (поради различното разбиране за справедливост).
С други думи, Украйна ще бъде представена като бастион на свободата, демокрацията и западните ценности, когато има нужда, или по-скоро, когато се изисква Западът да се огради от Русия. Но Украйна, всъщност изобщо не е крепост.
Ако Байдън иска да каже, че в името на мира между Русия и Запада Украйна трябва да тръгне по пътя на Финландия, тоест може да се присъедини към ЕС, но не и към НАТО, това би било похвално. Независимо от това, десетгодишното отлагане на членството в НАТО е краткотрайно решение и по-скоро изглежда като замразяване на конфликта за още няколко години — точно навреме за края на втория мандат на Байдън, ако той бъде преизбран.
Но във всеки случай е по-добре от въоръжен конфликт.
Байдън няколко пъти ни изненада приятно с решенията си. Срещата на върха, която проведе с Путин в Женева през юни, определено породи надежда, че Русия и Съединените щати, поне на теория, могат да намерят общ език. Освен това Байдън изтегли войските си от Афганистан, въпреки че би могъл да каже, че отхвърля подобна идея, тъй като това е „планът на Тръмп“.
Байдън като президент можеше да бъде много по-зле.
Не е трудно да си представим, че ако някой по-опасен човек беше на негово място, той би могъл да подтикне Украйна да се прехвърли към Донбас, надявайки се, че всичко това ще доведе до война с Русия. Ако Байдън наистина иска да предотврати война, докато някои открито призовават за това, тогава това не може да бъде приветствано.
Разбира се, ако разгледаме ситуацията в широк геополитически контекст, става ясно: за Съединените щати не е изгодно напълно да разрушават отношенията с Русия, тъй като, както те правилно разбират, Китай, а не Русия, представлява най-голямата заплаха за техните влияние в света.
В случай на конфронтация с Китай те не се нуждаят от максимално разминаване с Русия, а напротив, от най-неутралната Русия и е просто изненадващо защо Съединените щати не работят по-открито върху това.
Предшественикът на Байдън Доналд Тръмп разбра това много добре и затова предложи да се уредят отношенията с Русия и да се започне подготовка за това, което всъщност ще се превърне в най-голямата конфронтация на 21-ви век — битката между САЩ и Китай.
След срещата на върха в Женева през юни тази година остана впечатлението, че Джо Байдън гледа на ситуацията по същия начин. И поради тази позиция и двамата, тоест Тръмп и Байдън, се сблъскаха с огромна съпротива в Съединените щати.
Така се проявява проблемът с идеологическата обработка на американците, което им пречи да стигнат до консенсус и в близко бъдеще ще работи срещу националните им интереси.
Тръмп беше народен като «руски агент» и през целия му мандат основните медии подклаждаха конспиративни теории около връзките му с руснаците. Ако се разпространи слух, че Байдън е отстъпил пред Путин, новият американски президент ще се сблъска със същите проблеми.
Изглежда, че днес в САЩ има няколко школи, които тълкуват геополитиката по различни начини.
Едината счита Китай за най-голямата заплаха заради икономическото му развитие, а другата — Русия заради способността й да влияе на Европа.
Третата школа поставя Русия и Китай на едно ниво.
Но четвъртата школа напълно липсва, която би изградила нормални отношения с всички световни сили. А ако я има, то просто е изхвърлена в периферията на публичното поле.
Между другото, например, кандидатът Тулси Габард представляваше такава политика.
Относно настоящата криза в Източна Европа, наистина ли се играе руска рулетка там?
Изглежда, че е така, но кой е играчът? Вероятно сега именно САЩ се опитват да разпалят кризата и да създадат нови проблеми на Русия. Интересното е, че от Киев се чуха и помирителни изявления, веднага щом се заговори, че Байдън ще се срещне с Путин.
Това потвърждава, че правителството в Киев е изключително зависимо от американските решения.
Ситуацията със сигурност е по-окуражаваща сега, отколкото преди няколко дни, но кризата все още не е приключила и двете армии, украинската и руската, все още са изправени една срещу друга. Барабанът все още се върти, а всички очакват халосния изстрел.
Източник: https://www.advance.hr/tekst/igrati-ruski-rulet-s-rusijom-bidenu-ima-smisla-putinu-iza;ci-u-susret-ako-je-u-tijeku-priprema-za-najveci-sraz-21-stoljeca-ali-americke-geopoliticke-skole-su-te-kojima-nedostaje-konsenzus/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front