«Хуанцю шибао»: НАТО се готви за война в Черно море, но Русия дава неочакван отговор
Конфронтацията между Русия и НАТО в Черно море ескалира. В отговор на многобройните военни учения на алианса Русия, която ги разглежда като заплаха за сигурността си, увеличава военното си присъствие в региона, пише авторът на статията в «Хуанцю шибао». Ще влязат ли страните в открита битка?
Превод от Хуанцю шибао (Китай):
Хаосът на президентските избори в Беларус миналата година, военният конфликт в Нагорни Карабах и други кризи по югозападните граници на Русия демонстрираха значителен спад в контрола на Москва над така нареченото постсъветско пространство. След като лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановская емигрира в Литва, а Турция косвено подкрепи Азербайджан, „черноморската конфронтация“ с НАТО може да представи Русия като лидер, който защитава регионалната национална сигурност и политическата стабилност, както и засилващ стратегическата сплотеност и зависимостта на съответните държави от Москва.
Трябва да се признае, че, ако се съди по последните действия и твърди изявления, «конфронтацията между НАТО и Русия в Черно море» наистина се засилва. Въпреки това, като се имат предвид различни фактори, е много малко вероятно това да създаде повратна точка в регионалната сигурност или дори «гореща война».
Първо, в сравнение с интензивното струпване на сили на руско-украинската граница в началото на годината, „черноморската конфронтация“, представена главно от военни учения, военноморско и въздушно разузнаване, все още е под контрол. Въпреки че мащабът и честотата на военните учения на НАТО и Русия в Черно море се увеличи, това не засегна Крим или други въпроси на суверенитета и територията и не представляваха сериозно нарушение на правилата на военните операции.
Основните стремежи на двете страни да водят военни действия не се отклоняват от макрополитическите цели. Поради „пространствено-времево съвпадение“ и контрола на конфронтацията на въоръжените сили в огромното морско и въздушно пространство, страните не само демонстрират стратегическа решимост една към друга, но и провеждат взаимни стрес тестове и проверка на „долните граници“.
По-важното е, че има осезаем дисбаланс във военната мощ на Русия и НАТО в Черно море.
Русия планира да разположи няколко фрегати с управляеми ракети на кораби от клас «Адмирал Горшков» в региона, за да облекчи недостига на големи и средни военни кораби в Черноморския флот, като цяло тя заема отбранителна позиция и не възнамерява активно да ескалира конфликта.
Второ, споразуменията, постигнати чрез американско-руския диалог, косвено ограничават по-нататъшната ескалация на „черноморската конфронтация“.
Виктория Нуланд, заместник-секретар по политическите въпроси на Държавния департамент на САЩ, посети Москва през октомври, като стана най-високопоставеният служител, посетил Русия след идването на Байдън на власт. За да ускорят това посещение, двете страни плавно коригираха черния списък със санкции, демонстрирайки стратегическа гъвкавост, необходима за поддържане на диалога. На този етап страните планират да проведат трети кръг от преговори за стратегическа стабилност и активно насърчават диалога относно киберсигурността. Държавните глави на САЩ и Русия също планират нов кръг от срещи.
По-нататъшната ескалация на „черноморската конфронтация“ не отговаря на желанието и на двете страни да създадат относително приятелска атмосфера за диалог.
И трето, Русия и НАТО не възнамеряват да преминават взаимно „червените линии“ на този етап и на този етап и все пак се надяват да продължат да играят на принципа „сдържане – отговор на сдържането“. Например, НАТО продължава да увеличава военната помощ за Украйна, но по отношение на присъединяването й към алианса, което най-много тревожи Русия, наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че няма консенсус между страните членки на алианса по този въпрос, и подчерта: Украйна не може да се възползва от гаранциите за колективна отбрана на Северноатлантическия алианс.
Освен това, въпреки че Русия е „прекъснала” канала за комуникация с НАТО, тя все още поддържа контакти с големите държави-членки като САЩ, Германия и Франция, за да избегне сериозните последици от погрешни стратегически преценки. Нещо повече, другите черноморски страни, Турция и България, все още се надяват да се намери баланс между Европа и Русия и не искат настоящата ситуация със сигурността в региона да бъде застрашена.
Може да се очаква, че НАТО и Русия ще продължат да „напомпват мускули“ и непрекъснато да се „псуват“ помежду си в Черно море, но нищо повече.
Автор: Джао Лун — научен сътрудник в Шанхайския институт за международни изследвания.
Източник: https://opinion.huanqiu.com/article/45pUO0pjcXv
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front