Навикът на САЩ да доминират
Американските политици и американската олигархия отдавна са развили навика за глобално доминиране. Обикновено в литературата хегемонистичната роля на Съединените щати се обяснява просто – Америка победи СССР в Студената война, така че остава единствената свръхдържава. Биполярният свят естествено стана еднополюсен. Но въпросът трябва да бъде поставен малко по-дълбоко – защо САЩ успяха да заемат централно място в западния свят в конфронтацията си със СССР?
Ако се вгледате малко в историята, лесно ще видите, че преди 50-те години на миналия век западните страни са били не по-малко враждебни към СССР, отколкото по време на Студената война. Те обаче не успяха да съберат единен фронт нито през годините на интервенцията в Съветска Русия, нито в междувоенния период.
Кой фактор се промени толкова радикално, че след Втората световна война целият западен свят се обедини около Съединените щати срещу социалистическия лагер?
Може да се предположи, че филигранната външна политика на САЩ е причината за това, но фактите сочат друго.
Може да се предположи, че причините за това са премахването на „санитарния кордон“ около СССР и рязкото приближаване на „границите на комунизма“ към Европа, което наистина имаше определено значение.
Може също да се предположи, че политическото господство на Съединените щати е причинено от икономическото им господство и маршализацията (от плана Маршал) на разкъсана от война Европа, което също наистина има определено, но не решаващо значение.
Изглежда обаче, че основната причина Съединените щати да заемат централно, хегемонистично място в Студената война срещу СССР е погрешната, неразумна външна политика на СССР след Сталин.
Ако при „вожда на народите“ все още се изповядва принципът за необходимостта от „заиграване върху противоречията между империалистите“, изтъкнат от Ленин, то Хрушчов го изоставя в полза на „размразяването“.
Самият СССР издигна САЩ до «званието» лидер на «капиталистическия свят», а себе си — до хегемон на «лагера на социализма», опитвайки се да установи мирни отношения между тези две международни субекта.
Самият СССР със своите могъщи ръце изкова единството на всички антисъветски световни сили, допринесе за тяхното сплотяване около Съединените щати.
КПСС и съветският народ, разбира се, бяха поласкани, че страната им е събрала около себе си половината свят и че им се противопоставя разлагащият се алчен Запад, но в действителност тази политика се оказа наивно глупава.
Първо, когато върхушката на комунистическата партия на Съветския съюз разпадна СССР, се срутиха и останалите социалистически страни, чиито партии на власт бяха недееспособни без заповедите на Москва.
Второ, Съединените щати се възползваха от своя шанс и обвързаха своите съюзници максимално около себе си. Така се появи кратък исторически момент на абсолютно американско световно господство в края на 20-ти и началото на 21-ви век.
Но нищо не е вечно под Луната, така че съюзниците след разпадането на СССР започнаха постепенно да се отърсват и измъкват от оковите на чичо Сам.
А опитът на САЩ да ги обединят срещу Китай се проваля преди всичко, защото ККП взема предвид тъжния опит на КПСС, залагайки и играейки на противоречията между западните страни, и не приветства „eкспорта на революции“.
Кога и дали България ще се «отърси от отровната плесен» — със сигурност един ден.
Но едва след зловещи катаклизми, уви.
Петя Паликрушева