Тръбопроводите все повече се превръщат в любимия политически инструмент на различни страни, пише Bloomberg. Европа, като никой друг, изживява всички последици от политизацията на газовата индустрия и се превръща в заложник на собствените си интриги. Това не вещае нищо добро, предупреждава авторът, особено в контекста на предстоящата енергийна криза.
Превод от Bloomberg, САЩ:
Европа се превръща в заложник на собствените си действия за политизиране на тръбопроводите. Това не вещае нищо добро пред лицето на предстоящата енергийна криза и зимата.
Маршрутите на енергийните тръбопроводи винаги са били политически мотивирани, често за сметка на търговските съображения. Но съществуващите тръбопроводи все повече се превръщат в политически инструмент. А това вреди на всички.
Има много примери за това как маршрутите на тръбопроводите са били избрани, като се вземат предвид геополитическите интереси.
Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който минава от Каспийско море до експортния терминал на средиземноморското крайбрежие на Турция, далеч не беше най-добрият проект от търговска гледна точка за доставка на азербайджански петрол на световния пазар. Но този маршрут беше избран, за да се заобиколи Иран (въпреки че би било много по-евтино да се прокара тръба през неговата територия и достъпът до азиатските пазари би бил по-добър) и да се гарантира независимост от транзита през Русия.
Изграждането от Русия на газопровода „Северен поток 2“ до Германия беше кулминацията на нейната 30-годишна стратегия за изоставяне на наследените от СССР транзитни маршрути, които минават през бившите съветски републики и бившите съюзници.
Президентът Владимир Путин отрече Русия да е политически мотивирана да увеличи доставките на газ за Европа.
Руският монополист за износ на газ «Газпром» заяви, че изпълнява всички поръчки на клиентите си за доставки на газ.
Цените на газа обаче скочиха до небето, тъй като запасите от газ в хранилищата на Газпром са оскъдни, а в Германия те като цяло са близо до нулата.
На фона на ескалиращото напрежение около тръбопроводните енергийни доставки за Европа, рязкото спиране на изпомпването на руски петрол през Беларус за Полша миналата седмица беше особено тревожно. Прекъсванията се обясняват с непланирани ремонти на линията в Беларус, а няколко дни по-късно изпомпването на петрол бе възобновено. Но на фона на миграционната криза на границата на страната с Европейския съюз и заплахите на белоруския президент Александър Лукашенко да прекъсне доставките на гориво за Европа, страховете бяха големи и всички се опасяваха, че прекъсванията предвещават нещо по-зловещо.
Това е възможно. ЕС заплашва Беларус с нови санкции.
Междувременно Турция, разположена на югоизточните граници на Европа, постепенно се отдалечава от своите съюзници в НАТО, а това поражда опасения, че доставките на газ за Гърция, Балканите и Италия скоро също могат да бъдат застрашени.
Европа все повече се превръща в заложник на собствените си действия за политизиране на тръбопроводите.
Отказът от въглеводороди и преходът към други видове енергийни ресурси е актуален за Европа както никога досега, тъй като запасите от нефт и газ в Северно море се изчерпват.
Непосредствените рискове ще засегнат потребителите повече, отколкото доставчиците на горива в региона, но в дългосрочен план доставчиците също ще пострадат, тъй като Европа се движи към енергийна самодостатъчност в поствъглеродната епоха.
Източник: https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2021-11-21/europe-s-energy-pipelines-are-becoming-more-political-with-russia-belarus
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front