Напрежението от последните дни и седмици, така внимателно разпръсквано от Вашингтон, рязко се засили, преминавайки от плоскостта на взаимните обвинения и „последни предупреждения“ в зоната на конкретни враждебни действия. Всъщност началото на новата санкционна кампания срещу газопровода «Северен поток 2» е реално пряко обявяване на война на Русия от САЩ и окончателното нарушаване на всякакъв вид договорености както с тях, така и с европейските съюзници на американците. С Германия преди всичко.
Честно казано, не е възможно да се намери някаква разбираема логика в тези действия. Явно не трябва да търсим логика при американците. Имам усещането, че ситуацията е напълно извън контрол и се развива – бързо и изключително опасно, под влиянието на някаква безумна зла сила, стремяща се към хаос и разрушение в името на хаоса и смъртта.
Апотеоз на абсурда
Всъщност неспокойният Боб Менендес, който оглавява комисията по международни въпроси в Сената на САЩ, пръв заговори за необходимостта от рязко и възможно най-скорошно затягане на санкционния натиск върху Русия. Американските медии съобщиха, че той и съмишлениците му, изглежда, са представили за разглеждане на колегите си законодатели съответно изменение на бюджета за отбрана на САЩ за 2022 г., а обхватът на предложените „мерки за влияние“ е доста впечатляващ.
Това включва секторни ограничения, доста болезнени удари върху вътрешния банков сектор, както и енергийния сектор, както и мерки за забрана по отношение на руския национален дълг. Не без, както обикновено, чистия абсурд – като например искания за „забрана на влизането в Съединените щати на всички военни и руски разузнавателни служители“, които „планират и извършват военна инвазия в Украйна“.
Е, това е неотменим антураж на всеки подобен демарш – още повече, изпълнен от Менендес и други типове като него.
Нека да отбележим важни моменти:
първо, тези мерки трябваше да влязат в сила „в случай на започване на военната агресия на Москва срещу Киев“, и
второ, самото им разглеждане, доколкото ни е известно, беше насрочено за „след празниците.»
Тоест за периода след 25 ноември, когато в САЩ се празнува Денят на благодарността. Изглежда, че до този момент просто беше необходимо Русия „да не се поддава на провокации“, за да не се даде повод за подкрепа на войнствените инициативи на един от основните русофоби, работещи на Капитолийския хълм.
Но внезапно „нещо се обърка“.
Без да се дочака момента, когато господата, погълнали достатъчно от празничната пуйка, законодателите ще придадат на предстоящата санкционна атака срещу Русия поне някаква прилика на легитимност, Държавният департамент се зае с работата.
При това с голям хъс!
Ръководителят му Антъни Блинкен направи доста неочаквано изявление на 22 ноември: САЩ сега наложат санкции срещу двата кораба, участващи в строежа на Северен поток 2 и компанията Transadria Ltd., корабите очевидно принадлежат на тази компания.
Г-н Блинкен спомена името само на един кораб — «Марлин», а като вина на компанията, попаднала под ограниченията на САЩ, посочи само «връзки с Русия«.
Пред нас е изправена не просто глупост, а някакъв апотеоз на абсурда.
Първо, строителството на газопровода вече е завършено и той е напълно готов за въвеждане в експлоатация (поне според изявленията на управляващото дружество).
Няма нужда от допълнителна работа — на сушата или в морето, въпросът опира само до сертифицирането на инфраструктурния проект. Какво общо има това с корабите и компанията, която ги притежава?!
А и какво, по дяволите, дори да имат «връзки с Русия», което, апропо, въобще не е доказано?!
Второ – къде драгите американци откриха поне нещо миниатюрно, което да им даде основание да налагат санкции?!
Противно на истеричните крясъци, които днес звучат от всяко американско, европейско и, разбира се, украинско издание, нищо като „нашествие“ не се наблюдава дори в най-мощната оптика и с помощта на вездесъщите шпионски спътници!
В противен случай доказателствата вече биха били тиражирани от медиите по света. Но не… Ако вземем думите на самия Блинкен, изречени от него само преди няколко дни, на 20 ноември, за casus belli, тогава възникват истински съмнения относно адекватността на този държавен мъж.
Тогава държавният секретар каза, че «най-сериозните страхове във Вашингтон» са породени от реториката по украинския въпрос, която «се чува от представителите на Русия и се наблюдава в социалните мрежи».
Това е новият връх на американската демокрация — апотеозът на абсурда.
Петя Паликрушева