При социализма България беше строителна площадка. Построихме огромни заводи, фабрики, цехове, детски градини, училища, почивни домове, електроцентрали, язовири, АЕЦ „Козлодуй“ за 5 години, пътища, прохода „Хаинбоаз“ и още, и още… При „демокрацията“ всичко се руши, продава, ограбва.
При социализма образованието беше безплатно. Построиха се нови общежития в Студентския град. Студентите плащаха наем 4 лв. на месец и 60 стотинки за купон за обяд и вечеря. Имаха вечерен час – 22.00. В България се подготвяха най-добрите специалисти: инженери, архитекти, лекари, агрономи, учители.
При капитализма децата излизат от гимназията неграмотни и влизат в университета със слаб успех. Какви специалисти ще бъдат?! Една част от младежите пушат, пият, употребяват наркотици, не работят. Това е страшно.
При социализма във всяко селище имаше читалище и училище. Сега в селата няма училище, няма учители, няма деца.
При социализма здравеопазването беше безплатно още от времето на Вълко Червенков. Хората се лекуваха в болниците, докато оздравеят. Сега при капитализма по конституция здравеопазването е безплатно, но не е. Пари за личен лекар, пари за изследване, за престой в болницата, за операция. Закриват се болници. Лекари и медицински сестри напускат страната.
Народът е болен, не може да се лекува, да си купува лекарства. Измислиха някакви клинични пътеки и още неизлекували болните ги изписват. Има здравна каса – каца без дъно. Болниците са търговски дружества. И смешно, и тъжно.
При социализма това голямо национално богатство – горите, се пазеше. Всяка година залесявахме. А сега горите се секат поголовно, даже умишлено престъпници ги палят.
При социализма имаше работа за всеки човек. Макар и с неголеми заплати всички си построихме нови къщи. Ходехме на почивка, на екскурзии. Днес при капитализма има професия безработен. Младите напуснаха България и станаха слуги на чужди господари, далеч от родина, дом, родители.
Днес най-зле живеем ние, пенсионерите. Ние, които построихме цветуща България, живеем с 300–350 лв. пенсия за 35-40 години трудов стаж. Такава бедност и мизерия няма никъде в ЕС.
При социализма се пенсионирахме на 55 жените и на 60 години мъжете. Сега гоним 65 години. Повече да работим, по-малко да живеем.
Нека всеки си направи сметка кога е живял по-добре.
Пенка Цветкова, Мездра