Съединените щати бавно, но сигурно губят глобалната си хегемония. Болшинството от големите държави, които дълго време бяха верни съюзници и влязоха в орбитата на американското влияние, вече не просто рият на място, а все по-често действат, независимо от указанията на вождовете от Вашингтон.
Провали и проблеми навсякъде: «цветни революции», НАТО, дипломация, военна техника
Значителното преместване на американските военни от Близкия изток, контрапродуктивността на търговските и санкционните войни срещу Китай и Русия, вътрешнополитическия водевил на последните президентски избори, конфликтът с Германия за Северен поток 2 и с Турция по редица въпроси около закупуването на С-400, но най-важното е бягството на САЩ от Афганистан и буксирането на фирмения метод на Държавния департамент — «цветните революции».
Първо се провали «болотная» в Русия.
Изглеждаше като временна неуспех, първият пробен камък. Но по-нататъшното развитие на ситуацията показа, че активизирането на проамериканските сили вътре в Русия, включително операцията с отравянето на Навални, беше успешно ликвидирано и днес перспективата за идване на власт на либералната опозиция в Русия е толкова малка, че може да се нарече изчезваща.
Междувременно се провали държавният преврат в Турция (2016), факт са неуспешните майдани във Венецуела (2019), Хонконг (2019-2020), Беларус (2020), Куба (2021). Всичко това показва, че традиционният инструментариум за смяна на нежеланите от САЩ режими дава ДЕФЕКТ.
Агресивният проамерикански военно-политически блок НАТО – традиционният стълб на външната политика на САЩ – е разкъсван от противоречия между своите членове.
И не само между лидера на алианса и другите участници, както в ситуацията със закупуването на С-400 или френския демарш по отношение на AUKUS. През 2020 г. Гърция и Турция бяха на ръба на войната, а Франция изпрати флот и самолети в Средиземно море, за да подкрепи гърците…
Американската дипломация търпи провал след провал.
САЩ не успяха да овладеят Ким Чен-ун, както и да притиснат Си Дзинпин. Съединените щати се оказаха изолирани от решаването на проблема с иранската ядрена програма. Призивът на Помпео към целия «свободен свят» да започне студена война срещу Китай остана нечут от повечето съюзници. Никой вече не се страхува от САЩ, както преди.
Вероятно страхът е факт само в България, уви.
Но да оставим България, да погледнем глобално на ситуацията.
През последните години митът за военно-техническото превъзходство на американските военни буквално отиде по дяволите.
Оказа се, че въпреки колосалното финансиране в най-обещаващите области в разработката на оръжия те или нямат предимство, или предимството им е спорно. Самата армия на САЩ периодично хленчи, че потенциалните противници изпреварват САЩ по информационни, хиперзвукови и безпилотни технологии. И ако изключим Саудитска Арабия от експортните доставки на американско оръжия, която вече няколко години бива опозорявана в Йемен, губейки от хуситите по джапанки, е ясно, че интересът към продуктите на отвъдморския военно-промишлен комплекс така върви по наклонената плоскост, че вече може да се каже, че е в ледниковия период.
За американците става все по-трудно да поддържат хегемонията си дори в западния свят, предвид провалите и проблемите в такива критични области, като: износ на влияние чрез цветни революции, дипломация, военен блок и въоръжение.
Правителствата и политическите сили на различни държави не просто наблюдават спъванията и вече безбройните обърквания на Байдън, но и всеки провал на международната политика на САЩ.
Страхът се превръща в опасение, а опасението се превръща в неуважение и пренебрежение.
А за империята няма по-голям риск от неуважението и загърбването.
Хегемонът е в процес на трансформация. Той не просто избледнява с всеки изминал ден, а буквално се смижурва — като загиваща ларва, която вече няма да има шанса да се превърне в пеперуда.
Петя Паликрушева