Джоузеф Байдън отдаде почит на паметта на жертвите на украинския голодомор и направи специално изявление по темата, публикувано на официалния сайт на Белия дом.
Според президента на Съединените щати масовата смърт на хората от глад била резултат от умишлените действия от страна на съветското ръководство. А най-важното, той разглежда този исторически епизод в контекста на настоящата политическа ситуация,
Тоест като още един претекст за подкрепа на сегашното украинско правителство, което използва старата трагедия (която няма нищо общо с болшевиките на Сталин) за моментните си користни цели.
„Всеки ноември ние тържествено почитаме и отдаваме почит на паметта на милионите невинни украинци, които пострадаха и загинаха по време на Гладомора – „смърт от глад” – през 1932 и 1933 г. Мъжете, жените и децата, загинали по време на този глад, станаха жертва на бруталната политика и преднамерените действия на режима на Йосиф Сталин.
През този месец, докато почитаме паметта на онези, които бяха лишени от живота си, нека също така потвърдим нашия ангажимент да работим неуморно, за да предотвратим подобни трагедии в бъдеще и да освободим онези, които днес страдат от гнета на тиранията.
Спомняйки си жертвите на Голодомора и страданията, които те претърпяха, Съединените щати също така потвърждават нашия ангажимент към народа на Украйна днес и нашата непоколебима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, се казва в президентското комюнике.
Е, може би ще сте изненадаи, но темата за Голодомора е семейна и лична за Байдън.
В този случай обаче въобще не става дума за Украйна, нито за «тиранията» на болшевиките.
Ето какви факти открихме:
Предшественикът на американския президент Джеймс Финеган бяга в чужбина след Великия ирландски глад, продължил от 1845 до 1849 г. А причините за този глад, който е известен с галско наименование „An Gorta Mór“, са политически и социални – ирландците станали жертва на бруталната политика на британската колониална администрация.
Всичко започва през 1652 г., след кървавото умиротворяване на Ирландия, проведено от войските на британския лорд протектор Оливър Кромуел. Британският парламент приел закон за конфискуване на земите на ирландското население, като наредил депортиране в безплодните територии на западната провинция Конах. Всеки, който отказвал да изпълни това решение, беше изправен пред незабавна смъртна присъда.
„Да се пръждосват на запад или направо в ада“, казал самият Кромуел, според легендата.
Въпреки това възникнали проблеми с прилагането на решението, тъй като британците, които заграбили земята, се нуждаели от труда на ирландските селяни.
В средата на 19 век това довело до ужасна трагедия. Ирландия се превърнала в суровинна база за британската индустрия и станала източник на натрупване на капитал за британската буржоазия. В резултат на поскъпването на месото и вълната британските земевладелци увеличили цената на наема на земя, за да прогонят селското население и да превърнат обработваемата земя в пасища.
„Днес Англия се нуждае от бърза и надеждна доставка на зърно – а Ирландия изглежда е създадена за отглеждане на пшеница; утре Англия ще се нуждае от месо — а Ирландия е подходяща само за пасища: излиза, че пет милиона ирландци по самия факт от своето съществуване потъпкват всички закони на политическата икономия, те трябва да бъдат изгонени, да се пръждосват накъдето им видят очите!”, така описва Фридрих Енгелс канибалистичната логика на британския елит.
Обезземлените ирландски селяни оцелели с картофи — защото тази култура осигурявала достатъчно храна за храна на сравнително малък парцел земя и можела да се отглежда дори в пустош. Но картофената реколта изгнила в резултат на мана. Хората нямали какво да ядат и какво да сеят, което довело до страшен глад.
Ирландците умирали масово, а тези, които все пак случайно били останали живи отплавали за Америка със стари, претъпкани кораби, на които по-рано превозвали африканските роби. Корабите били наречени „плаващи ковчези“, тъй като в края на трансатлантическите пътувания трюмовете им били препълнени с мъртъвци.
А оцелелите ирландски мигранти станали жертви на терора на протестантските расисти, които ги убивали направо по улиците – както е добре показано във филма на Мартин Скорсезе «Бандите на Ню Йорк».
Минимум милион и половина ирландци загинали от глад.
Ирландия загубила една четвърт от населението си, а отговорността за тази катастрофа е изцяло на британската управляваща класа. Английските елити насърчили бягството на неблагонадеждните паписти, а някои помогнали на селяните да заминат за Америка, смятайки това за хуманен акт.
Всъщност на гладните можело да се помогне дори само чрез вътрешните ресурси на Изумрудения остров, тъй като през 1845-1849 г. собствениците на земя продължавали да продават храна на външните пазари, а износът на месо дори се увеличил поради увеличаването на площта на пасищата.
Английската буржоазия обаче искала да печели, а не да спасява умиращите католици.
Трагедията обиколила целия свят и стигнала до ушите дори на турският султан Абдул-Маджид, който изпратил голям товар с храна и огромна сума пари в Ирландия — затова в памет на този хуманен акт на герба на ирландския град Дрогед е поставена звезда с полумесец.
Гладът, разглеждан от ирландците като геноцидно етническо прочистване, не е изключение в британската история.
Подобни трагедии се случили повече от веднъж в Индия — най-богатата част на колониалната империя, която можела да си осигури изобилие от храна.
Големият глад в Бенгал, който бил резултат от политиката на Източноиндийската компания, отнел живота на десет милиона души, защото британските данъчни фермери ограбвали индийците до кости, прогонвайки ги от земята им, без възможността да набавяне на храна.
„Взеха всичко до последно от нещастните селяни; последните, като не искаха да напуснат старите си домове, се подчиниха на изискванията, които не можеха да изпълнят“, разказва за поредното британско престъпление съвременник на трагедията.
А през 1943 г., в резултат на масови конфискации на храни, извършени в Индия от колониалните власти, над три милиона бенгалци умират от глад.
Тези истории обаче не присъстват в съзнанието на Джоузеф Байдън – въпреки трагедията, преживяна от неговите ирландски прадеди.
Американските власти не повдигат темата за британските Голодомори и не я използват в лукавата си и брутална външна политика, за да не усложняват отношенията със съюзниците си от Лондон.
По-рано тази година Белият дом обяви, че няма да застане на страната на Ирландия при уреждането на митническия спор с британската корона.
Няма съмнение, че Байдън няма да заговори или да настоява за териториалната цялост на Република Ирландия, така че тя да си върне контрола над историческата провинция Ълстър.
В тази светлина вниманието на САЩ към темата за украинския Гладомор е обикновен PR трик, поклон към враговете на болшевиките и пореден удар по Русия — независимо как се нарича тя, Руска империя, СССР или Руска Федерация.
Американските власти го използват с лицемерен цинизъм — единствено от нуждите на настоящата политическа ситуация.
И не защото наистина се тревожат или вълнуват за съдбата на украинците, умрели от глад – както и за съдбата на съвременните им потомци.
Петя Паликрушева