Дертлиев, който учеше новопроходците в демокрацията, казваше, че най-добрият държавник е този, който съумее да управлява с ума и сърцето на цялата нация. Това на Радев няма да му се случи
Да, Румен Радев спечели на изборите. С «убедителна победа», както отбеляза в поздравлението си Путин. Впрочем стопанинът на Кремъл и сърбинът Вучич са единствените държавни глави, които изпратиха лично послание до победителя в България. Ердоган се отчете чрез външния си министър, а Македония — чрез Заев. Нито един европейски лидер, нито пък САЩ счетоха за необходимо да споделят възторзите от успеха на българския президент.
Камерната публика, която аплодира музикалното изпълнение на Радев в нощта на победата и мижавото хорце, завило се пред щаба му в НДК на хора предимно от ИК и вътрешната опозиция в БСП, са показател за ограничения кръг от верни последователи на държавния глава. В обществото нямаше възторзи, нямаше еуфория, нямаше спонтанен митинг на победата пред НДК, каквито помним в годините назад.
Резултатът не е изненада.
Радев победи с лекота един интелигентен противник, който не успя да се докаже като силен опонент.
Победи във война с Борисов, която не е завършила; при тежко разминаване с Нинова, което ще се задълбочава и при остро противопоставяне с ДПС, което никой президент досега не е допускал.
Победи в условията на социално-икономическа криза; на разбита партийна система и омаломощени партии; на омраза и гняв към институциите.
Победи, но не успя да накара 2/3 от българите да го припознаят като национален водач. При това, носейки на гърба си зестра от петгодишен престой на върха на държавата.
Победи, но няма нито една стабилна политическа сила, на която да се опре в тежките дни, които се задават.
Победи, но създаде недоверие в съюзници и хлад в отношенията със съседи.
Победи като предаде тези, които го издигнаха преди пет години.
Победи, но е сам!
Радев искаше цялата власт и я получи.
Ще си има мнозинство в парламента.
Ще си има правителство.
Партиите са слаби.
Службите са негови.
Икономическата власт е под контрола му.
Остава му да овладее съдебната система.
И да тръгне по стъпките на Костов и Борисов…
Горчивата чаша наполовина е изпита.
Оттам нататък стъпката е малка — както казва Майка Тереза: «Най-много сълзи са изплакани от сбъднати мечти»…
Радев сбъдна мечтите си.
И му предстои да разбере, че победата в политиката не е като победата на фронта.
Сега той ще е главният виновник за всичко в държавата.
Вече няма да може да се оправдава с Борисов, с мутрите или олигарсите. Те вече ще са негови.
Ще сърба попарата на тези, които отгледа под юмрука си.
Намеси се по недопустим начин в партийната политика, овъргаля се в политическите ежби, пожела да се превърне в уличен лидер и
вече няма как да се върне отново в конституционната дреха, където му е отредено ВИП-мястото в държавата — да олицетворява единството на нацията.
В дебата заяви, че «неизбраният» президент, от когото най-много се възхищава, е «мъченикът на демокрацията» д-р Петър Дертлиев.
Но пропусна да припомни думите на д-р Дертлиев, който учеше новопроходците в демокрацията, че най-добрият държавник е този, който съумее да управлява с ума и сърцето на цялата нация.
Това на Радев няма да му се случи.
Ще му се наложи да оправдава недоразуменията на жадните за власт нови партийци. На тези, заради които наруши Конституцията и не се покая за това. И когато след три месеца, в деня на клетвата си като новоизбран президент, сложи отново ръката си върху Конституцията, малцина ще бъдат тези, които ще му повярват. Ще е тъжно за нацията — ще сме се лишили от пример, който да ни вдъхновява.
Радев нареди пасианса си, когато загърби БСП и пристана на десницата. Необяснимо ми е, как огромната част от столетницата не видя това.
Буквално взривяващо логиката е, как Кирил Петков измести Нинова от сърцето на Радев и членовете на БСП сякаш бяха доволни от този факт. Вярно е, че политиката се диктува не от приятелства, а от интереси, но да заложиш на едни кръжочници, които газят закони, за да се доберат до властта, и да предадеш хората, които са реализирали мечтите ти, е далеч от нормалната логика.
Радев дължи много на Нинова — не само защото го заведе за ръка до олтара на властта, а защото през цялото време му пазеше гърба, пазеше достойнството на президента, въпреки всичко, на което е свидетел и което знае. И така допринасяше за авторитета му. Когато реши леко да открехне завесата — беше късно. Сега най-голямата ѝ политическа инвестиция с оказва нож с две остриета — едното за нея, другото за партията.
Радев може да е доволен, че е победил Борисов, но това няма да направи по-лек втория му мандат. Каквото и да се вади в бъдеще за бившата власт, ГЕРБ все още не е партия за подценяване, поне до местните избори, и Радев няма как да не отчита този факт. Около него вече се оформя един кръг от самодоволници, които са на крачка от самозабравяне. И те ще му пречат да вае образа на чистия политик, борец с корупцията, какъвто го описаха чуждите медии след победата.
Изпитание за него ще бъде и отношението на ДПС. Не е за хвалба, че е станал президент без подкрепата на ДПС. Няма как да се говори за единството на нацията без етническите турци в България. Да се радваш, че си избран за държавен глава без тези хора, които са неотменна част от държавата, е не само политическо късогледство, но и гаф от европейска гледна точка.
То е в противовес на фундамента на обединена Европа, която ни иска единни в многообразието. Налаганата теза, че ДПС е излишна партия за българската политика, при това партия, която не е зад борда, а е трета политическа сила, и която има сериозна европейска легитимация, не е израз на държавническо поведение. Затова и когато преди месец отиде в Кърджали, нямаше с кого едно кафе да изпие. Предстои да видим какъв път ще намери Радев към обидените от него български турци.
Най-големият враг на Радев ще бъде самият Радев. Ако той не промени виждането си за политиката като арена на битки, в които противникът се преследва, докато не се убие и докато не осмисли, че диалогът между партиите е в основата на демокрацията, а консенсусът — база за съгласие, вторият му мандат ще е кошмар.
Древните римляни са посрещали победителите с думите „Цезаре, помни, че си смъртен“.
И Радев трябва да помни, че победата му вчера — днес е ежедневие, а утре — огромна тежест. И тепърва ще му трябват истински съюзници.
Валерия Велева