Дори няма да коментирам конкретните супер-мега-хипер-десни мерки, които една по една се договарят от бъдещото правителство.
Държавата ще се краде като за последно, но пък от нови лица.
Добре. Едва ли има учудени.
Всички тези добре звучащи планове и програми, са свързани с адски много пари — тук ще направим това, тук онова, тук трябва еди-какво си… Човек ще си каже, че тази държава се къпе в злато и просто трябва да се каже за нещо «Ами добавяме го, значи», за да стане.
От една страна двамата красавци ни обясняват как ще се превърнем в офшорката на Европа (защото точно това означава Кирилпетковата фраза «да станем финансов хъб на Европа»), как ще свалим корпоративните данъци на 5%, как ще вкараме всякакви удобства за инвеститорите под формата на данъчни облекчения, а от друга — ще осъществим всичко обещано на тези «преговори».
Обещанията са, разбира се, само към бизнеса. Обещания към хората няма.
Никой не отвори дума за данъчна реформа, а там, където стана дума за данъци, се говореше за намаляване на данъците на фирмите. Всички коалиции в Европа започват с темата за данъците, всички.
И оттук веднага си проличава коя партия е лява и коя — дясна, според това, дали ще вдигнат данъците на бедните или на богатите.
Без пари НИЩО не може да се направи, а ние след 3 дни преговори още не сме чули обяснение откъде ще дойдат. Но пък ще правим какво ли не.
Явно намерения за някаква най-накрая европейска данъчна система няма, точно обратното — ще ставаме все по-бананова република. И никой не се осмели дори да го каже в прав текст.
Има два варианта — или ще затънем в държавни дългове, за да финансираме всички предложени програми за частния бизнес, или ще се вдигнат още повече данъците на бедните (защото богатите са «инвеститори» и ще им сваляме звезди).
А това значи само едно, драги сънародници — пак ще плаща тоз изстрадал народ, за да продължава да дундурка бизнеса.
До момента нямаше една дума за:
1. работнически права
2. за подгонване за тоз ми ти чуден и добричък бизнес, който не спря да плаща под масата
3. за премахване на позорния Максимален осигурителен доход, заради който колкото си по-беден, толкова повече осигуровки плащаш
4. за въвеждане най-сетне на нормални европейски данъци върху дивидентите — сиреч, 20-30% вместо 5
5. за нормален европейски данък печалба, сиреч 20-30% вместо 10
6. за нормален ПРОГРЕСИВЕН подоходен данък, какъвто има в целия ЕС!
Богатите трябва да плащат повече данъци от бедните, защото държавата пази техните задници повече (сиреч, тяхната частна собственост)
7. за необлагаем минимум
8. за ефективна Главна инспекция по труда, която да учи работниците какви са им правата, вместо да организира курсове за работодатели, за да ги учи с какви вратички да погазват закона и правата на същите тези работници
9. за безплатно обществено здравеопазване за всички
10. за забрана лекарите да работят едновременно в държавна болница и да практикуват на частно
Мога да продължа до безкрай — нито едно от важните и полезни за хората решения не се спомена дори, камо ли да се приеме. Точно обратното: всички тези «Ами ще го направим» бяха в обратна на необходимата посока.
Разбираме ли, че ще живеем в още по-бедна, още по-неравна, още по-убийствена за хората държава?
Но пък дигитализирана.
Даниела Пенкова