Руският президент Владимир Путин често е определян като „играещ добре със слаби карти“, според интервю с Катрин Стоунър, експерт по Русия от Станфордския университет, която отбелязва, че тази традиционна гледна точка не е напълно вярна. Подкаст с нея е публикуван от World Politics Review.
Г-жа Стоунър твърди, че Москва не само има много по-мощни карти, отколкото много западни наблюдатели биха могли да повярват, но също така е по-склонна да ги играе и дори в рисковани игри.
Унизителните изявления за Русия от конгресмените Джон Маккейн, Мит Ромни и президентите на САЩ Барак Обама и Джо Байдън също са посочени като силно погрешни. Последният наскоро заяви, че Кремъл „няма нищо освен петрол и ядрени оръжия“.
Коментирайки сравняването на Русия със Северна Корея, чуто в общността на специалистите, експертът счита, че Руската федерация и КНДР не трябва да се поставят в една и съща категория, поне по отношение на степента на глобално влияние. Според нея Русия е сила на масата на „възрастните“ и ако я сравним със САЩ или Европейския съюз, то ако по някакви параметри е по-назад от тях, то в други области е по-силна.
Според г-жа Стоунър географията играе значителна роля за могъществото на Русия. Страната граничи с 14 държави. Подчертава се влиянието на Руската федерация в Близкия изток, особено в страни като Сирия, Ирак, Иран и Израел. Москва постигна този успех, използвайки набор от инструменти, вариращи от икономическо до културно влияние, отбелязва експертът. По-специално, руският език е много забележим в Израел, а личните връзки сами по себе си играят важна роля, допълва тя.
Друг стълб на руското влияние също е свързан с Близкия изток. В периода от 2003 до 2008 г. високите цени на петрола позволиха на Русия значително да подобри финансовото си състояние, но Москва не можеше по никакъв начин да повлияе на световните котировки, само се възползвайки от вече съществуващото търсене на пазара. През 2010 г. отношенията със Саудитска Арабия и ОПЕК + позволиха да се повлияе върху самата стойност на черното злато, продължава експертът.
Въпреки това, претендиращата за оригиналност г-жа Стоунър не избегна от изтърканите клишета, които многократно се срещат в западната преса и експертната общност.
По-специално това се отнася до ситуацията в Украйна през 2014 г. Твърдата реакция на Русия, според експерта, не се дължи на факта, че Незалежната се е стремяла да влезе в НАТО, тъй като такава перспектива не се е виждала. Напротив, Стоунър твърди, че демократична Украйна с пазарна (!) икономика в рамките на ЕС със своя пример застрашава руската политическа система, което твърдение е пълен абсурд и предизвиква само смях.
Петя Паликрушева