Вдигнатият юмрук на Радев беше идеологията, с която той започна така наречената промяна и чиито резултати виждаме и днес при балотажа. Тя беше наречена промяна, в която президентът успя поетапно, до някъде чисто стратегически и предварително добре премерено, да превземе цялата власт в държавата, предизвиквайки политическа криза, за която ако не беше главен виновник, то не направи нищо, за да я преодолее, връчвайки мандатите по политически съображения, а не по ефективност за сформиране на правителство в предишните два парламента.
Президентът овладя службите, обезглави ги, нещо, което е доста нетипично и излиза от рамките на конституционните правомощия и дори на служебния кабинет, които имаше за цел само мирното и честно провеждане на избори. Но виждаме, че министърът на вътрешните работи стана и политическо острие — острието на кампанията на президента Радев.
Прекрачиха се граници изцяло политически, не толкова законови — министър Рашков започна откровени политически репресии. Имам смелостта да нарека тези действия политически репресии, защото не видях в нито един момент той да има някакви обвинения или преследвания към други партии или други политически представители освен политическите опонентите на президента Радев.
Поетапното овладяване на властта върви, ако не към диктатура, то към една централизация на властта, която при всички положения е опасна и това се проявява и във външната политика.
Другата външнополитическа грешка е изострянето на напрежението, абсолютно по изкуствен начин, с Турция в момент, в които имаме бежанска криза. Това е една игра на нерви, заиграване с етническо напрежение, дори възраждане на елементи от езика на омразата единствено с цел да се обслужи кампанията и президентът Радев да може да овладее националистическия вот.
Труд