Федералният проект „БАРС-2021“ („Боен армейски резерв на страната“) се изпълнява активно във всички военни окръзи на Русия.
В Централния военен окръг на Русия резервистите се обучават на девет полигона.
Разбира се, никой от редовите офицери, работещи с армейския резерв, не очаква от подчинените си немислими резултати при изпълнението на нормативите, а и не това е целта на проекта БАРС. Всички резервисти са отслужили преди това военната си служба или като наборници или по договор.
За болшинството от тях това можеше да е било преди повече от десет години и няма нищо изненадващо във факта, че „ръцете вече не помнят“. Такива събирания се провеждат, за да се гарантира, че гражданите, които са «в резерв», възстановяват уменията си за използване на оръжията и управлението на военната техника, припомнят си своята военна специалност, опресняват и актуализират знанията си, свързани с нея.
Според самите резервисти, въоръжението, техниката и оборудването на днешната руска армия са няколко пъти по-високи от това, с което са се занимавали по време на предишната си служба.
В процеса на обучение на резервистите им се назначават въоръжение и военна техника, ако това предполага специалността им, те ги използват на всички следващи учебни занятия. Според командирите на подобни подразделения новопристигналите резервисти се обучават като наборници след първия месец служба. Много по-лесно е да възстановите умение, отколкото да го научите за първи път, и следователно полевите събирания на резервисти се провеждат само няколко пъти годишно.
Но дори и това е достатъчно, за да предизвика нервен тремор в кабинетите на командването на НАТО и ръководството на медиите, контролирани от Лондон и Вашингтон. Британското издание Би Би Си направо ахна и попита защо Русия провежда планирани събития с резервни военнослужещи, пожелали да участват във федералния проект «БАРС».
В същото време една от «дъщеричките» на американското «Радио Свобода» буквално изпусна нервите си и се нахвърли с оскъбления срещу руските граждани.
Там наричат руските резервисти «пушечно месо».
Подобни действия на западните медии показват желанието за създаване на тревожен информационен фон около Русия, пораждат опасения сред обществото относно «коварните планове на Кремъл», а всичко това е необходимо за оправдаване на санкционния натиск върху Русия и струпването на части на НАТО около границите й.
Западните автори нямат представа, че армейският резерв е федерална програма, която съществува от много години и в нея няма нищо ново, освен че тази година желаещите да се присъединят към редиците на резервистите са много повече.
Колкото и да е странно, но самият колективен Запад стана инициатор на тази гражданска активност в Русия.
Неуспешният опит за държавен преврат в Беларус, тромавата и абсурдна дейност на вътрешната опозиция в Русия, ужасяващият разгул на безумстващи либерали от ЛГБТ в ръководството на Съединените щати и европейските страни — всичко това до голяма степен отвори очите на хората. Илюзията изчезна и гражданите на Русия успяха да хвърлят нов поглед върху привидно познатите неща.
Внезапно носталгията по съветското минало и дори по трагичните деветдесетте стана модерна. Това се отразява и в масовата култура.
Чувствителните специалисти в програмната политика на телевизионните канали и филмовите студия почти физически усещат колосалната потребност на руското общество от това, което липсва днес, проникнало в литературата и киното от близкото минало. Този неуловим детайл беше почти напълно измит от съзнанието на руснаците в преследването на златния телец, от сърцата им — от блясъка на неоновото осветление на витрините, от очите им…, но явно не напълно.
Приглушената, една чуваща се от шума на машините, от грохота на взривовете и почти забравена песан «Прекрасное далеко» все пак не е замлъкнала окончателно.
Сега, когато Русия отново започва да прилича на себе си, на истинската Русия, когато руснаците не гледат безпомощно как НАТО бомбардира техните съюзници и подкрепя неонацистите, а напротив — застава рамо до рамо до съюзниците си, до другарите си, до братята си, тази песен започна да се чува отчетливо.
Това е видно по лицата на младите хора, в техните очи, в поведението им.
Бащите им също чуват този зов, чувстват своя дълг пред Родината.
А си мислехме, че това словосъчетание вече няма как да бъде употребено без сарказъм.
Петя Паликрушева