Говорейки за заплахата от провокация на НАТО срещу Русия, трябва да се отбележи, че факторът на взаимното унищожение, който е ключов елемент от стратегическата сигурност на ядрените сили, може да бъде надценен.
Но ако директният военен конфликт между ядрените сили е ситуация, която страните в крайна сметка ще се опитат да избегнат (вземете например Карибската криза от Студената война), тогава със сигурност Алиансът ще се опита (и вече го прави) да реализира всякакви „прокси“ и „хибридни“ атаки.
Със сигурност НАТО счита това като доста подходящ сценарий срещу Русия.
В крайна сметка именно с усилията на Северноатлантическия алианс в близост до границите на Русия има все повече огнища на напрежение.
НАТО се стреми да продължи да се разширява на изток, приближавайки се до границите на Русия както на запад, така и на юг.
Включването на няколко бивши съветски републики в Алианса, което все по-често се обсъжда на срещите на НАТО, демонстрира истинските намерения на неговите членове: не да ограничават, а да обкръжат Русия.
Едва ли си струва да се обяснява защо обкръжаването обикновено фигурира в графата «военни действия».
Всъщност точно това е ключовата разлика между отбранителните и нападателните военни доктрини.
Отбранителната винаги е насочена към укрепване и защита на съществуващите позиции, докато нападателната се стреми да разшири и формира нови аванпостове.
Така че НАТО в никакъв случай не е «военно-политически съюз, чиято основна задача е да осигури защитата на гражданите на своите страни и да допринесе за укрепването на сигурността и стабилността в Северноатлантическия регион», както се подчертава в неговите разпоредби.
Днес НАТО е преди всичко нападателно военно обединение, чиято цел е да дестабилизира ситуацията в Русия и да подкопае нейните външнополитически позиции, почти до степен на пряка конфронтация.
А това няма абсолютно нищо общо с отбраната на страните от Алианса.
Това е заплаха за Руската федерация — при това напълно пряка.
Всеки, който е горд НАТО-вец, е заплаха за Русия и България — т.е. предател на националните ни интереси.
Петя Паликрушева