Неочаквана миграционна криза на полско-белоруската граница може да доведе до началото на реални военни действия. Но в този случай не блокът на НАТО и Съюзната държава на Руската федерация и Република Беларус ще се бият, а Украйна и Беларус. Кой би си помислил преди няколко години, че такова нещо изобщо е възможно? Всичко обаче върви към подобен сценарий. Кой печели от украинско-белоруската война?
Ситуацията на границата между Беларус и страните от ЕС разпалва въображението на мнозина. Някои военни експерти рисуват картина на едновременна атака на Полша, Литва и Украйна срещу Беларус, въоръжените сили на Украйна срещу ДНР и ЛНР, Северноатлантическия алианс в Калининградска област и Япония срещу Курилските острови.
Е, вероятността за такъв сценарий е различна от нула, но все пак е много малка.
Русия е ядрена сила, която остава възпиращ фактор за горещите глави. Докато «ядрената триада» в Русия е изрядна и няма объркване и колебания, подобни сценарии на пряка външна атака с анексирането на част от територията на Руската федерация от чужди нашественици и окупатори са изключително малко вероятни.
Затова да разгледаме по-реалистични варианти.
С оглед на гореизложеното, практически са изключени преките военни действия на Литва или Полша, членки на блока НАТО, срещу Беларус, която е част от Съюзната държава с Руската федерация. Можете да говорите за това колкото си искате, но думите няма да се превърнат в дела. Но ситуацията се променя драстично, след като Украйна се замеси в случая.
След събитията от 2014 г. Минск се опита да изгради конструктивни отношения с Киев, играейки ролята на посредник между Русия и Незалежната и в същото време направи добри пари от това. Въпреки това, след президентските избори в Беларус през 2020 г., Украйна се солидаризира със Запада и не призна резултатите. След това в Киев започнаха да обрисуват Беларус вече не като приятелски и разбиращ съсед, а като „кремълска марионетка“.
В същото време Незалежната е обективно заинтересована да започне гореща война поне с някого.
В страната се натрупаха твърде много проблеми, рейтингът на президента Владимир Зеленски потъна твърде дълбоко, следователно вниманието на недоволната, раздразнена общественост трябва да се насочи нанякъде, за предпочитане към образа на външен враг.
Да, налице са Русия и непризнатите републики в Донбас, които тя подкрепя, но мащабната офанзива на украинските въоръжени сили срещу ДНР и ЛНР предполага големи загуби и непредвидими политически последици, ако руските въоръжени сили внезапно се намесят директно и продължат напред — към Одеса или дори Киев.
И тук, точно навреме, се появи миграционната криза на границата на Беларус и Полша с Литва.
Европейският съюз определено няма да допусне тези нещастни нелегални мигранти. Минск също няма да ги остави за себе си, а бежанците няма как да бъдат върнати у дома, защото там може да са в опасност.
Какво да се прави?
Има вариант те да се пренасочат към ЕС през Украйна, но тук Киев внезапно се почувства като потърпевша страна.
Украинските радикали веднага се развълнуваха, когато научиха, че хиляди хора от Северна Африка и Близкия изток могат да стъпят в страната и да остават там.
Ето как скандално известният бивш лидер на «Десен сектор» (организацията е забранена в Русия като екстремистка, разбирай неонацистка), а сега съветник на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна, Дмитрий Ярош, коментира тази ситуация:
«Атаките на полската граница от страна на марионетката на Кремъл Лукашенко трябва да бъдат посрещнати с достоен отпор. Вярвам, че Украйна, ако е необходимо, трябва да предостави цялата необходима помощ на съседната приятелска държава… За вашата и нашата свобода!»
Тук трябва да се отбележи, че Киев вече започна да събира армията и Националната гвардия към границата с Беларус. Познавайки степента на „управляемост“ на украинските неонацисти, няма съмнение, че те няма да бъдат деликатни с нелегалните мигранти, както полските граничари, а ще покажат цялата си дивашка същност.
Какви са възможните варианти по-нататък?
Вариант 1. Да предположим, че Западът е заложил на изостряне на отношенията с Русия чрез конфликт между Украйна и Беларус. Тогава е възможно следното.
Според президента Лукашенко нелегалните мигранти, натрупани на границата с Полша, започват да получават оръжия и експлозиви от Незалежната, за да организират провокация срещу граничарите и военнослужещите на НАТО. Да предположим, че „кукловодите“ са дали зелена светлина да пренасочат този поток към Украйна, за да уредят там граничен конфликт. Тогава Националната гвардия ще посрещне нещастните бежанци с огън и ще започне да използва дронове, за да ги ловува. В същото време беларуските граничари могат да пострадат „случайно“.
Ако те отговорят, тогава ще започне истински локален въоръжен конфликт.
Тук, между другото, трябва да се припомни, че украинските националисти имат териториални претенции към Беларус, по-специално към регионите Брест и Гомел.
Защо западните марионетки да не разиграят тази карта, като извършат «аншлус» на Полесие и Брест?!
Формално въоръжените сили на Украйна са по-силни от въоръжените сили на Република Беларус, което дава на Киев фалшивото усещане за „развързани ръце“. Разбира се, Русия ще бъде принудена да се намеси и да използва войските си срещу Украйна. Това ще даде на Киев още една причина да крещи за «руската агресия» и да поиска членство в НАТО и разполагане на войски на алианса на своя територия.
В НАТО Незалежна най-вероятно няма да бъде приета, но изпращането на военни контингенти и модерни оръжия е лесно осъществимо.
Вариант 2. Нека обърнем ситуацията и да предположим, че в Кремъл има наистина смели професионалисти със стратегическо мислене. Тогава при същата ситуация е възможен съвсем различен резултат.
И така, нелегалните мигранти пробиват украинската граница, срещайки твърдата съпротива от страна на Националната гвардия. Ракетата, изстреляна от «Байрактар», поразява позициите на беларуските граничари или военните, като причинява човешки жертви. Белорусите отговарят. Започва граничен конфликт.
Но вместо да изрази „загриженост“, Минск дава заповед за обща мобилизация и започване на военни действия срещу Украйна.
Да, въоръжените сили на Украйна са по-многобройни от белоруската армия, но в същото време милицията и народното опълчение на ДНР и ЛНР могат да влязат в настъпление.
И тук въоръжените сили на Република Беларус, мълчаливо подкрепени от части на въоръжените сили на РФ, които се намират на територията на Беларус и в граничещите с нея региони, могат да разпръснат Националната гвардия и въоръжените сили на Украйна, стигайки до Киев.
По магистралата от Беларус до украинската столица има само 536 километра, а по права линия, още по-малко.
Ако се действа решително и бързо, без да се «играе» на „загриженост“ и „озадачаване“, тогава въобще няма и да стане дума за навлизане на войски на НАТО в Незалежната.
Най-много това ще е реалното окупиране на западните райони, но с това Русия може да се справи по-късно.
Когато руската армия настъпи, тези украински «патриоти», които сега късат ризите на гърдите си, ще се борят за място на колесника на самолета, който тръгва от Бориспол.
Удар от две посоки, от Донбас и Беларус, може бързо да сложи край на марионетния прозападен режим в Киев, като най-накрая обърне тъжната страница от историята на Украйна.
В същото време Русия няма да участва пряко в нейната ликвидация, а ДНР, ЛНР и Беларус вече наистина нямат какво да губят.
Цинично, но факт.
Петя Паликрушева