В качеството ми на международник и запознат с държавната политика, изчетох националния стратегически документ на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, който на три етапа ни го сервират по лъжичка през последните шест месеца. Сега вече и официално представен в целия си блясък и величие:
«ЗА ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ С УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
НАЦИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ»
Четох този документ няколко пъти през интервали от 3-4 дни, че нещо… пак не ми става ясен.
Има някакъв мазохизъм на мисълта и стремеж за гениалност в този текст.
Такова сладкодумие, да не използвам думичката скудоумие, не съм срещал, а смея да твърдя, че съм изчел доста наши и чужди стратегически документи, че и доктрини.
Уникален е! Признавам си го.
Трябва да влезе в учебните планове по политически науки, но и в специалностите по Психология.
Ето някои от «бисерите», както и мините, които срещнах, а и да внимаваме как/къде стъпваме:
„Практиката познава разнообразни стратегии (стратегически документи). Но това множество трябва да има здрава основа…“Бинго!!! Благодаря и за уточнението.
По-надолу ми стана интересно как се разбира и тълкува понятието „Държавническа стратегия“ и претенцията на президента без грам скромност за уникалност:
„Държавнически стратегии се създават сравнително рядко – в опасни или преломни за нацията и държавата исторически моменти“„Ефектът от тях е голям – толкова голям, че след прилагането им се говори за „чудеса”, извършени от отделни нации и държави.“„Държавническата стратегия отразява характерните национални особености, въплътени в националната култура и преминали изптанието на историческата съдба на нацията.“„Държавническите стратегии се създават не само от политици и компетентни експерти, огромно значение има пълноценното участие на гражданското общество.“„Към момента действащите стратегически документи в България са около двеста. Но дали те са на необходимото ниво и най-вече – има ли сред тях такава държавническа стратегия, която да сплотява нацията около реално споделени базисни ценности и да очертава най-съществените за българското общество цели, които да преследваме?“Чудя се… дали нямат предвид «НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА», което по същество е над СТРАТЕГИЯТА.
При липса на ДОКТРИНА, която чрез СТРАТЕГИЯ да бъде приложена и реализирана в дългосрочен план, си остава поредната «стратегия» написана гръмко и после в папката. Кръглата.
Нататък чета в документа повече констатации, които всеки българин ги знае и изпитва на гърба си, други са драматизирани с цел предизвикване на негативна реакция, трети са умишлено премълчани, защото са неудобни, както и много примери като аргументи в подкрепа на констатациите.
Трябва да се напомни, че тези констатирани негативни процеси, факти и цитирани случаи, посочени в стратегическия документ не са се появили през последните 5 или 10 години, а са следствие от политиката през последните 30 години, където различни правителства – къде самостоятелни, къде в коалиция допринесоха с политиките си за тази картинка.
Процесите са взаимосвързани и не са изолирани.
Обръщането на негативните тенденции не може да стане с една „стратегия“, която не предлага нищо конкретно, освен общи постановки, които сами по себе си звучат приятно, но реално не топлят и не предизвикват реакция.
След като се изчетат тези десетина страници с констатации (как пък една положителна не се намери!!!) стигаме до ПИРОНА:
„Основното обяснение за този стратегически неуспех е начинът на подготовката и реализацията на националната стратегия, който на свой ред е свързан с дълбоки, системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите.“Повтарям:
„системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите“Разковничето:
„Затова реализацията на националната държавническа стратегия предполага осигуряване на предварителна предпоставка — дълбоко реформиране на държавата, най-вече на модела, по който се получава и упражнява властта.“Недоумение буди идеята:
„Не се спазва базисното демократично изискване всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати.“„Въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските граждани на практика нямат ефективни инструменти за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица. Границата на разумната независимост и управленска автономност е премината по посока на властова недосегаемост. Това означава, че в нарушение на основните принципи на демокрацията народът не е върховен суверен.“И пак се споменава „Пиронът“:
„Преодоляването на тези причини изисква дълбока реформа на държавата. Тъй като често се пита откъде трябва да започне оздравяването, отговорът е ясен, а нагласата в обществото е категорична – от „върха”. На върха на държавата трябва да се създаде нов синтез от морал и компетентност…“„трябва да бъде очертана и последователно преодоляна пагубната ситуация на ценностен вакуум, декларативността и практическото игнориране на споделени национални ценности, които да насочват реформите и практическото управление на страната“Следва да се спомене и напомни на многоуважаваните господа от Страгсъвета, че Република България влиза в Европейския съюз с настоящата Конституция от 1991 г. и същата е призната и приета като демократична държава с функционираща правова система, както и политически плурализъм от разновидни партии и коалиции.
Президентът Румен Радев е избран с тази Конституция.
Заклел се е да спазва Конституцията и законите на страната.
Нека да не се забравя този дребен детайл.
Вътрешните проблеми, които имаме не са продукт на пороците в Конституцията, а са пороци на ниската политическа култура в партиите и техните ръководители, които от амбицията да бъдат на власт или да завземат властта на всяка цена, са готови дори да жертват държавата и народа.
Ще припомня думите на Константин Иречек:
„Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни.“
Колко са президентските републики в Европа?
Няма такива.
Има полупрезидентски републики – Франция, Португалия, Русия… Останалите са парламентарни републики.
Има парламентарни монархии, но няма абсолютни монархии.
Авторитаризъм или Демокрация. Това е въпросът за България.
„Какъв трябва да бъде най-важният ценностен приоритет – това, което ще ръководи общите ни усилия в следващите десетилетия?Разумният държавнически отговор е:
Висшата ценност е действителното материално и духовно добруване на българина, на основните ни социални общности, на нацията като цяло.
Добруване не на абстрактния, средностатистически българин, а на конкретните личности, семейства, професионални и териториални общности, а на българският народ от плът и кръв – в реалната ни социална среда с реалните ни проблеми.“
„Какъв е смисълът на нашите общи усилия? Какво трябва наистина да бъде на първо място за нас като национална общност и да диктува политиките на българската държава? Този отговор гласи: на първо място поставяме човека, хората, българите – в трите взаимосвързани аспекта: личност; основни социални общности – семейство, трудови, професионални, териториални; нация.“„Реализацията на подготвителния етап на стратегията и дългосрочните й цели изискват акумулиране на обществена енергия. Въпреки очертаните проблеми и негативни тенденции, българското общество все още може да промени хода на негативните процеси. Убедеността, че можем заедно това да се справим, е абсолютно необходимо условие, за да се върне желанието на хората да участват в управлението на общите дела. Нужен е импулс на надежда, за да породим гражданска енергия и обществен натиск за промяна.“Прави впечатление, че Страгсъвета използва игра на думи, адвокатски трикове за да замажат липсата на съдържание.
Много съществителни са натрупани, без глагол, без действие.
И това не е стратегия, а още по-малко президентски документ за Парламентарна република.
По сходен начин звучат всички декларации и възвания при военните диктатури и различни държавни преврати, за да се оправдаят и да получат легитимност.
Не усетих в него положително уважение към установеното разделение на властите в страната и към политическата система у нас.
В четвъртата част четем препоръки и приоритети, които са по-скоро пожелания, защото реално не дават рецепта как да се преодолее, а се маркират проблемите – примерно – демографската криза.
Тя няма да се преодолее за 10 години.
Преодоляването й е тясно свързана със стопанския живот и развитие на държавата, повишаване на доходите, сигурността и стандарт на живот.
Това не става за кратък период от време. Това става чрез общ политически консенсус на всички партии в страната и работодатели. Това не го прочетох.
Прави впечатление, че никъде не се спомена за партиите, които косвено са представени в негативна светлина като „партийни квоти“, „партийни назначения“, „безконтролно партизиране“ и „партийно-политическа употреба на администрацията за изборни цели“.
Още едно доказателство за намека за промяна на държавното устройство в тип Президентска „диктатура“ без партии.
Скоро от Василев, президентския човек, стана ясно, че се стремят към президентска република, като партиите пак са в тъмницата.
Заиграването с гражданското общество и гражданската енергия е вече амортизирано и изпразнено от съдържание след напъните през 2020 г. Тези фрази загубиха заряда, който носеха и можеха да постигнат нещо положително при доброто и правилното им управление.
НО!!!
Никъде не се спомена — НАРОДЪТ.
Комуникацията с Народа липсва.
Към кого се обръща президента? Към кое общество? Кои Граждани?
Усеща се разделението: „ВЪРХА“ – Величеството, а в ниското… са „ГРАЖДАНИТЕ“– поданиците.
„…под ръководството на Президента на Република България продължава подготовката на проекти за конституционни, законови и институционни промени с оглед трансформиране на модела на управление на българската държава и оздравяване на отношенията между държавата и гражданите.“КЪДЕ Е НАРОДЪТ?
КЪДЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД?
НЯМА ГО НАРОДЪТ!!!
В ИМЕТО НА НАРОДА, НО БЕЗ НАРОДА!
Това не е патриотизъм. Това е…
Патриот (по Ботев)
„Патриот е — душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!“
Георги Караславов