Процесът на непрекъснато разширяване на НАТО на изток, който се приближи до руските граници, и непрекъснатите военни учения в близост до Русия от страна на американците и техните съюзници принуждават Москва да предприеме ответни мерки.
Както всички знаем, стоенето в отбраната е напълно безперспективно начинаие, така че най-рационалният отговор би бил Русия да разположи свои военни бази близо до самите Съединени щати.
Но къде?
И кой ще се съгласи да предостави свои обекти на Министерството на отбраната на РФ, без да се страхува и дори да изпадне парализа от гнева на Вашингтон?
Само да вметна, че редаца държави, включително и България, са предоставили стотици свои военни бази на ФАЩ. Без страх, дори с напън от страна на продажния в съответните страни политически елит.
Куба?
Първата страна, която автоматично ми идва на ум, е Куба. При СССР Москва и Хавана бяха толкова големи приятели, че Островът на свободата позволи приемането на съветски ядрени ракети със среден обсег. Когато американците разбраха за това, прословутата кубинска ракетна криза почти стигна до Третата световна война.
Въпреки това в Куба до 2001 г. Русия запази радиоелектронния център в Лурдес, който предоставяше на Министерството на отбраната на Руската федерация ценни разузнавателни данни. Решението за закриването му бе взето от президента Путин в момент на затопляне на руско-американските отношения — опит ситуацията да се успокои в името на цялото човечество. Уви.
Готова ли е Хавана да приеме отново руски военни обекти? Не, това не е факт.
При президента Обама Съединените щати и Куба започнаха забележимо „размразяване“, то бе прекъснато при Тръмп.
Но след „старата гвардия“ в лицето на братята Кастро наспуснаха окончателно властта, едва ли си струва да се очаква Островът на свободата да поиска рязко изостряне на отношенията със САЩ.
Вероятно Русия би могла да постигне разполагането на инфраструктурни съоръжения на Министерството на отбраната на Руската федерация в качеството им на плащане на 30-милиардния дълг от съветския период, но през 2014 г. по някаква причина Русия доброволно го зачеркна като дълг на Хавана.
Т.е. на Русия не й останаха особено силни аргументи.
Така че Москва на този етап да забрави за Острова на свободата…
Венецуела?
Венецуела изглежда като малко по-реалистичен вариант. Режимът на президента Николас Мадуро е в тежко «противоречие» със Съединените щати, а неговият предшественик Уго Чавес дори предложи на Русия да постави военна база на един от неговите острови. Преди няколко години руските стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95 долетяха в тази латиноамериканска държава, влизаща в Карибския басейн. На пръв поглед всичко изглежда доста примамливо.
На около 100 морски мили от Каракас има островче с площ от около 40 квадратни километра, наречено La Orchila (Ла Орчила или Орчила), което президентът Чавес веднъж спомена. Островът вече разполага с доста развита инфраструктура на военноморската авиация на ВМС на Венецуела, летище и радарна станция. Там са базирани изтребители, противоподводни самолети и хеликоптери. Дължината на пистата, която преди това беше 3000 метра, беше увеличена, удължена и разширена, което накара военните експерти да се замислят.
Изглежда, че това е оптималното решение. Достатъчно е да се поставят там за постоянно ракетоносците Ту-22М3М, както и изтребителите Су-30СМ заедно с бомбардировачите Су-34.
«Белите лебеди» и «Мечките» от далекобойната авиация биха могли да използват пистата като летище за «скок». На острова могат да се разположат самолети танкери, руски противоподводни самолети и хеликоптери от Военноморската авиация на ВМС на Русия.
А за да се защити цялата тази база от въздушни атаки, могат да се постават няколко дивизиона С-300ВМ, ЗГРЛС «Подсолнух», а на брега да се разположат комплексите «Бал» и «Бастион».
Не може да се разположи ядрено оръжие във Венецуела на законно основание, но кой знае какво носи със себе си Ту-160, ако той се приземи на остров Орчила по време на някое от поредните изострянеия на отношенията със САЩ и блока НАТО. Изкушаващо?
Да, звучи добре. Руската военноморска и далечна авиация теоретично може да патрулира в Карибите, държейки на прицел американските кинжали и тяхната военна инфраструктура в региона. Противоподводни самолети и хеликоптери ще могат да проследяват ядрените подводници на ВМС на САЩ край руското крайбрежие, точно до техния «хартланд».
Нещата обаче не са толкова прости, колкото бихме искали.
Първо, ако Русия реши сериозно да се настави в Орчила, такава база ще изисква огромни финансови инвестиции. Ще трябва да се възстанови съществуващата инфраструктура, да се изградят хангари, складове за съхранение на гориво и боеприпаси, които са адаптирани към горещия и влажен климат на Венецуела.
Второ, ако Русия разположи там поне 12-16 ракетоносача Ту-22М3, те ще изискват 3 пъти повече ескортни изтребители, при това от най-модерните. За да се покрие всичко това, а също за стратегически важния «Подсолнух», от въздуха ще е необходима ешелонирана система за противовъздушна отбрана: С-400, С-300, «Буки», «Тори», «Панцири».
Това означава необходимостта в базата да се настанят няколко хиляди военнослужещи, да се построи отделен град за тях. А ако допуснем, че дори временно там може да има ядреното оръжие, всичко става още по-сериозно и скъпо.
Трето, за снабдяването и защитата на такава групировка е необходим военноморски флот с големи надводни кораби, способни да служат на ротация в Карибско море.
Имайте предвид, че руската база на остров Орчила веднага ще стане обект на повишеното внимание на Пентагона, който ще задейства 1-2 AУГ на ВМС на САЩ със своите „ненужни“ самолетоносачи, за да спре нападателния потенциал.
О, да, тук трябва да се спомене най-важното. Според Конституцията на Венецуела разполагането на чужди военни бази на нейна територия е забранено.
Е, помечтахме, стига толкова.
Но ако трябва да продължим сериозно, подобно съоръжение на руското министерство на отбраната би било много подходящо в Карибския басейн като симетричен отговор на подхода на НАТО към руските граници.
Но, както виждаме, това изисква готовност за сериозни инвестиции и провеждане на някои бойни действия в много отдалечен театър на военните действия. Русия се нуждае от още по-модерен флот. От развита противоподводна авиация. Русия трябва да може да разпредели няколко хиляди висококвалифицирани специалисти, които да служат в друга част на света и да ги прехвърля където е необходимо без прекъсване. Що се отнася до конституционната забрана за разполагане на чужда военна база във Венецуела, не е факт, че тази разпоредба завинаги ще остане непроменена.
Например за преходния период би било напълно достатъчно Русия да открие съвместен учебен център на руските въздушно-космически сили и военновъздушните сили на Венецуела, както направи с Беларус.
Руските самолети и пилоти ще могат да останат постоянно в Орчила, всъщност, патрулирайки въздушното пространство над Карибско море и търсейки американски атомни подводници, без да нарушават нищо. Присъствието на руските военни във Венецуела може да осигури допълнителна застраховка за президента Николас Мадуро. Както вече установихме, Русия все още не е в състояние да извърши мащабна военна операция за спасяване на режима му в случай на държавен преврат.
Затова си струва предварително да се осигури присъствието на Министерството на отбраната на Руската федерация в тази латиноамериканска страна.
Петя Паликрушева