След по-малко от месец, на 9-10 декември тази година, трябва да се случи събитие, което още в зародиша си претендира за статут ако не „историческо”, то поне от голямо значение за целия „колективен Запад”. Става дума за насрочената за тези дни «Среща на върха на демокрациите» (в друга интерпретация — «Среща на върха за демокрация»). Неговите участници твърдо възнамеряват преди всичко да прокарат определена ясна и недвусмислена линия, посочваща къде свършва „свободното общество“ и започват зловещите „авторитарни режими“. Е, и, разбира се, «праведниците»да се „разграничат“ от тях по най-решителен начин.
На пръв поглед организаторите на това събитие са водени от най-добри и благи мотиви – „да консолидират всички „здрави сили на света“, за да застанат заедно в защита на такива основни ценности като демокрация, права на човека, справедливост, избори … и, всичко по-надолу в скучния списък.
В същото време има сериозни опасения, че всъщност срещата на върха изобщо няма да насърчи обединението и взаимното разбирателство, а, напротив, ще се превърне в поредното (и доста опасно) разделение на различни лагери на държавите, съществуващи на нашата планета.
Откъде идват подобни предположения и какви в действителност биха могли да бъдат последствията от тези „демократични събирания“? Нека се опитаме да разберем.
PR на Байдън и «реванш» за Афганистан
Според наличните данни, първият кръг от задушевното общуване на „демократичните лидери“ ще се проведе във виртуален формат, който стана познат на всички по време на пандемията на коронавирус.
Ако нещата вървят добре, след година и нещо участниците в „учредителната” конференция, видите ли, ще стигнат дотам да се прегърнат в истинска демократична прегръдка.
Както и да е, основното не е дали разговорът ще се проведе „в реалния живот“ или онлайн. Важно е кой и какво точно ще говори.
Трябва да се има предвид, че инициатор и основен «стожер» на „срещата на върха” съвсем очаквано са САЩ. Или по-скоро настоящият им президент Джо Байдън. За първи път тази идея, вече в статута на държавен глава, той изрази, ако не ме лъже паметта, в началото на тази година, тоест всъщност веднага след изборите и встъпването му в длъжност.
На благодарните слушатели измежду служителите на Държавния департамент, които с нетърпение слушаха новия стопанин на Белия дом, който им представи собствения си възглед за външната политика на страната, всичко това беше поднесено под подправения с огромно количество политическо подправки сос за „необходимостта от коригиране на най-опасните гафове и стратегически грешки», направени в тази област от Доналд Тръмп.
Е, нещо от рода на — «Америка се завърна» и така бла- бла- бла- в същия дух.
Ако искате да „запишете точки“ в политиката, плюйте на предшественика си, това е в основата на така вече изтъркатия сценарий, който, апропо, успешно се прилага от едни също американски възпитаници.
Според стария Джо, точно толкова шумно, претенциозно и глобално събитие ще позволи на Вашингтон да осигури собственото си „завръщане“ възможно най-ефективно. И в същото време, между другото, ще напомни на всички отвъдморски „умници“, които се отпуснаха много по времето на Тръмп, че лидерът, знаменосецът, вокалистът и като цяло центърът на „свободния свят“ са само Съединените щати и никой друг.
Нещо повече, първоначално замисленото като международно PR събитие за Байдън и неговите политически сподвижници, срещата в крайна сметка се превърна в наистина въпиюща нужда за самите Съединените щати.
Всичко се оказа болезнено зле след бягството от Афганистан, където американците (противно на собствените им изявления, направени по-късно) се бяха стоварили само да „установят демокрацията“ и да я защитят от брадатите муджахидини.
Уви, не се справиха, афганистанците, които наивно им се доверяваха, бяха поставени извън класацията, а дори съюзниците от НАТО, нека си го кажем, бяха «захвърлени», а никой дори и не информира талибаните за предстоящата капитулация на страната.
Накратко, американците претърпяха репутационни загуби, чийто мащаб е трудно дори да се оценят.
Най-неприятното е, че някои хора, поглеждайки настрани в посока САЩ, започнаха да се отдават на съмнения от рода на:
„Определено ли са най-готините или вече не са?“
Този вид «объркване и колебание», изключително опасни за имиджа на «световния хегемон», трябва да разсее чрез предстоящата среща на върха.
Но «сакралният смисъл», разбира се, не се заключава в само в това.
С понеслата се натрапчива идея за заплашващия «световната общност» и конкретно американските интереси «настъпващ тоталитаризъм» Байдън иска да изпрати решителен сигал на разпасалите се «сили на злото».
Е, и попътно, за пореден път да раздели света на «агънца» и «вещери», на «праведни» и «грешни», на «лоши момчета» и «добри», които им се противопоставят.
Всичко, както в основата на американската култура — черно-белите комикси.
Но реалният свят не е роден от молива на художника на «вселената» и в него не всичко е толково еднозначно и просто.
Петя Паликрушева