САЩ събират средновековен конклав за обявяване на поредния кръстоносен поход

След по-малко от месец, на 9-10 декември тази година, трябва да се случи събитие, което още в зародиша си претендира за статут ако не „историческо”, то поне от голямо значение за целия „колективен Запад”. Става дума за насрочената за тези дни «Среща на върха на демокрациите» (в друга интерпретация — «Среща на върха за демокрация»). Неговите участници твърдо възнамеряват преди всичко да прокарат определена ясна и недвусмислена линия, посочваща къде свършва „свободното общество“ и започват зловещите „авторитарни режими“. Е, и, разбира се, «праведниците»да се „разграничат“ от тях по най-решителен начин.

Ще се стигне ли до нов «цивилизационен разлом»?

Не без основание идеята за „демократична среща на върха“ беше възприета в Русия не само враждебно, но и с най-голяма предпазливост и загриженост. Сергей Лавров, например, видя в това намеренията на Вашингтон минимум да „омаловажи значението“ на ООН или дори да се опита да създаде нещо като заместител на ООН.

Ръководителят на руското външно министерство нарече планираното събиране на «демократите» като «сегрегационно» начинание в най-лошите традиции на «студената война».

Трудно е да се спори с него — в края на краищата инициаторите на срещата на върха наистина „самостоятелно ще определят коя държава е демократична и коя не“, ръководейки се от някакви, макар и сами да не знаят какви критерии.

Доколкото вече разбрахме (а предполагаемият «списък на поканените» вече успя да «изтече» на сайта на Politico), в списъка на «демократите» фигурират не само шведите и французите, но и Ирак, Пакистан, Филипините.

Особено умиление предивиква наличието в списъка на «светлинката на свободния свят» на такива държави, достигнали наистина вопиющи успехи в демократичната нива, като Конго и Украйна.

И Тайван е там.

Затова пък липсват Унгария, Турция, Виетнам, Египет и множество прочие държави, които официлно уж не са причислени към «диктатурите».

Това, че виртуалните «врати» на срещата ще бъдат глухо захлопнати за Русия, Китай, Турция, Беларус…не изненадва никого.

Така чрез оформения списък на «враговете на демокрацията», ще може по-лесно градинката на праведниците да се огради и прекопае.

Тук, обаче, възниква сакралният въпрос: «Срещу кого ще дружим?

Отговорът е готов.

Русия нито е раздразнена, нито напрегната.

Русия е свикнала.

Прословутата «Среща на върха на демокрациите» в подобен контекст твърде много намирисва на средновековен конклав, събран за обявяване на поредния кръстоносен поход.

Петя Паликрушева