Е, иде неделният вот. Алеко отдавна е описал особеностите на българските избори. Да си ги припомним. Защото тъй било е, тъй ще бъде в милата ни Татковина 
«- Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! — извика бай Ганьо и удари силно по масата.
— А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели?
— Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде — отговаря Бочоолу.
— Управителят ли? С нашите, разбира се — съобщава бай Ганьо, — и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас — ще ги утвърдим, ако не — на дяволите. Пак ти казвам — колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.
— Ами хамалите? — любопитствува Бочоолу.
— И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…
— Ами че той нали беше затворен за кражба? — учудва се Бочоолу.
— Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: «Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!» — и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.»
Борислав Цеков