Могат ли изборите да бъдат фалшифицирани чрез машинния вот, има ли афера Костинброд 2, защо партии и коалиции се възпротивиха на броенето на разписките? Това попитахме проф. Михаил Константинов. Пред „Труд“ той прогнозира, че ако след изборите се състави правителство, то най-вероятно ще е от четири партии.
— Проф. Константинов, от събота се вихри скандал около вноса на допълнителни машини за гласуване, вече са около 400. Приемате ли версията на собственика на „Сиела норма“, че са за резервни части?
— Това е смешно. Но иначе направихме всичко възможно, за да срутим доверието в изборния процес. А избори без доверие няма смисъл да се правят. Това е аксиома в изборната практика. Т. е. ние се простреляхме в двата крака.
— Възможно ли е машините да бъдат използвани за фалшифициране на изборните резултати? Прави ли са онези, които твърдят, че сме изправени пред афера „Костинброд 2“?
— Дали има „Костинброд 2“ не знам, но че това е възможно, възможно е. По-страшно е друго — че вече половината българи мислят, че това е възможно. Точно както половината американски избиратели след 3 ноември 2020 г. мислеха, че са ги излъгали. Това бяха привържениците на Тръмп, които бяха над 74 млн. души. Дали е възможна фалшификация на изборите ни, вече няма значение след като половината българи смятат, че ще бъдат излъгани. Доверието в изборния процес е сринато. Ще кажа отново, че ние по трудния начин научаваме защо в Европа няма машинно гласуване — където имаше машини ги изхвърлиха. Град Брюксел прави едно малко изключение, но там гласуват по друга технология.
— Кой има сметка от срутването на доверието в изборния процес?
— Според мен никой няма сметка от това нещо, включително и тези, които се канят да управляват през следващите години. Много от нещата по света се случват поради обикновен идиотизъм.
— Чия е вината да загубим доверие в изборния процес?
— Калпави сме, администрацията ни е калпава. Това е. Аз причислявам и себе си към калпавите, защото очевидно не съм успял да обясня на българите, че така в Европа не се гласува. Те обаче искат да си гласуват така. ОК, ще си получат машинното гласуване. Аз искрено желая да няма проблеми на изборите на 14 и на 21 ноември. Но проблемите вече ги има. Проблемът с доверието вече е критичен. Ние този проблем вече го проспахме.
— Не смятате ли, че вината за машинното гласуване е на НС, нали депутатите приеха гласуването да е изцяло машинно?
— Гласуването не е изцяло машинно. С машини се гласува в секциите с над 300 избиратели, които са около 9500. Малките са около 3000. Това създава неравни условия пред българските избиратели. На българския избирател, без да бъде питан, на единия му казваш, че ще гласува с хартия, а на другия, че ще гласува само с машина. Впрочем, Конституционният съд реши, че това е правилно, само че гласуването там бе 7:5 — петима конституционни съдии сериозно бяха против този начин на гласуване. Машините не повишиха доверието в изборния процес, напротив — срутиха го.
— Няколко партии от дясното пространство твърдят, че изборите на 11 юли са били най-честните. Прави ли са?
— На всички ентусиасти, на които искрено им се радвам, препоръчвам да прочетат данните от изборите. А те са следните: гласували са около 2,7 млн. избиратели. Няма такава ниска избирателна активност на парламентарни избори в новата демократична история на България. За 11 парламента това са, така да се каже, най-слабо посетените избори. Епидемичната обстановка беше перфектна, отворете сайтовете с данни и вижте, че по това време няма умрели, няма заразени. Бяхме забравили за коронавируса. Сега чувам едно много идиотско, умилително обяснение — хората били на море. Хубаво, но през 2009 г. изборите бяха на 5 юли. И тогава имаше рекордна избирателна активност. Тогава също, който искаше, отиваше на море. Така че, това с морето нека да го забравят. Машинното гласуване отказа 600 000 българи от гласуване. Това е намалението от 4 април до 11 юли. Като откажете 600 000 души от гласуване, кел файда, че нямало недействителни гласове?
— Да, но при машинното гласуване наистина няма недействителни гласове, които бяха достигнали рекордни размери.
— Лъжа е, че е имало много недействителни гласове изобщо при хартиеното гласуване. В България висок процент недействителни гласове има само на изборите за общински съветници. Там те достигат 14-15 на сто. Този процент изведнъж възникна през 2015 г. с въвеждането на преференциите. Данните са в интернет, може да се провери. Преди въвеждането на преференции за общински съветници, недействителните гласове бяха 4%. Пак е много, но не е 15%. На други избори — президентски, парламентарни и европейски, а и за кметове, недействителните гласове са между 2% и 4%. Данните ги има в изборния портал на ЦИК. Това са истински данни, а сайтът на ЦИК е добре защитен. Затова данните там са верни. Друг е въпросът, защо недействителните гласове за общински съветници са толкова много? Ако бяхме отворили чувалите и проверили бюлетините, щяхме да знаем защо. Никой обаче не пожела да се направи това.
— Като стана въпрос за проверка на чувалите с бюлетини, трябваше ли сега да бъдат броени и разписките от машините, да имаме по-голямо доверие към машинното гласуване?
— Ще припомня един скандален факт. На изборите на 11 юли бяха определени 1343 машини, на които да бъдат преброени разписките. Това са 15% от машините. Знаете ли какъв е резултатът от броенето на контролните разписки? Никой не знае. Няма резултат, защото не са преброили контролните разписки. Единственият контрол над машинното гласуване е преброяването на контролните разписки. Освен това забележете, те са контролни разписки, те са за заради контрола, не са за красота. Като не броиш контролни разписки, макар и от една извадка, ти нищо не правиш. ЦИК не е публикувала резултатите от преброяването на контролните разписки за последните избори. Общественият съвет към ЦИК направи някакво усилие в тази насока. Мисля, че провери 100 машини и намери някакви разлики, направи някакви изводи, но ние не сме видели резултата и от тяхната работа, защото, за да излезе официален резултат, трябва да има решение на върховния изборен орган — той се нарича ЦИК. Забележете супер скандала — ние захлупихме старите избори с новите и нямаме резултата от проверката! Нямам думи, наистина сме малоумни. То и заради собствената ни тъпота сме наказани с такава смъртност от ковид.
— Какво е вашето обяснение, защо се вдигна такъв огромен шум срещу броенето на разписките, като мотивите бяха, че ще се забави изключително много отчитането на резултатите?
— Да повторя, при избори няма нищо по-важно от доверието. То е най-ценното нещо, а на този свят за ценните неща се плаща. Като искате някаква стока си плащате, като искате качествена стока плащате повече. Това е цената на проверката. Проверката повишава доверието, а се плаща с изразходвано време. Иначе какво сме направили? Нищо не сме направили! Кой български избирател е сигурен, че гласът, който е подал на машината, е този, който е отчетен после в машинния протокол? Няма как, единствената проверка са контролните разписки. Мога като за олигофрени да повтарям — контролните разписки са заради контрола. Не само да погледне избирателят, че пише същото, защото това нищо не значи, а тези разписки да бъдат преброени и сравнени с машинния протокол. Друг начин за проверка на резултата няма. Физически няма, не става въпрос, дали искаме или не. Е, ние една извадка уж трябваше да броим, но резултати няма. Какво доверие да имаме?
— Може ли да бъде манипулиран машинният вот?
— По принцип всичко е възможно. Според много американски специалисти американският машинен вот е бил манипулиран. Нито съм бил там, нито мога да го проверя, нито да го потвърдя. Така че от най-общи съображение, да — машинният вот може да бъде манипулиран. Затова се правят контролни проверки, без тях няма сигурност в резултата. Без сигурност няма доверие, без доверие по-добре да не правим избори. Просто и ясно. А защо някои скачат и не искат да се броят разписките, питайте ги тях. Искам да припомня, че сегашният президент преди една година настояваше да се броят всички разписки. Каза го и това е един от малкото случаи, когато бях съгласен с този човек. Изказванията му ги има, но изведнъж той забрави това, което искаше. Питайте го — продължава ли да мисли, че трябва да се броят разписките и ако вече не мисли така, защо? Ако пък мисли, защо не го казва? Това, което се случва в България, е върхът на безобразието.
— Чия е в крайна сметка отговорността за честните избори, оставаме с впечатлението, че в момента всичко е прехвърлено върху ЦИК? Те ли са органът, който трябва да гарантира честността на изборите?
— Да, в крайна сметка са те. Отговорността им е огромна. Тези мои колеги са високо квалифицирани специалисти, работил съм с тях, познавам ги, и се учудвам, че не извършиха тази контролна проверка. Учудвам се, че не осъзнават важността на тази проверка, а вече е късно и не могат да я направят. И сега ни обещават, че ще го направят за тези избори, които идват. Като не го направиха за месец юли, защо да вярваме? Така че е добре човек да е високо квалифициран специалист, но малко по-различно е всеки път неговите действия да са коректни и убедителни. В случая се допуснаха неточности. Бил съм в ЦИК точно 20 години, от които 5 съм бил заместник-председател. От личен опит знам кое е най-важно за едни избори — доверието. Повтарям — доверие, доверие, доверие. Ако мислим, че са ни излъгали, ние сме готови за гражданска война. След лъжите, истински или мними, на американските избори, няколко щати обявиха процедура за отделяне от САЩ. Виждате ли за какво говорим? Тази велика държава, най-демократичната в цялата човешка история, беше пред разпадане заради дефекти в изборния процес. Ние няма накъде да се разпадаме много, но сме близко до това като общество така да се разкъсаме, че вече като се видим по улиците, направо да се стреляме.
— Нали основен ангажимент на служебното правителство е провеждането на честни избори. Нямате ли впечатлението, че в момента служебното правителство отсъства от подготовката на изборния процес?
— Да, напълно отсъства и това го виждаме. То осигури парите и оттам нататък отсъства. Всъщност когато казваме, че отговорността е на служебното правителство, това е малко условно. Отговорността е главно на ЦИК, на районните комисии и в изборния ден — на секционните. Това е основната отговорност, оттам нататък идва по веригата охрана на изборния процес — отговаря МВР, осигуряване на финанси — отговаря Министерският съвет и т. н. Цялата държава се задейства. Изборите са второто най-важно нещо в една държава. Първото е, ако има война — това е върховно усилие на държавата и върховният дълг на всеки е да умре за родината. Като махнете войната, второто най-важно нещо са изборите. Това е. А ние нашите избори ще ги обърнем на война, единствено поради собствената си глупост. Това не трябваше да се допуска, но нека да бъдем оптимисти, да си изпълним гражданския дълг и да се надяваме, че България ще се оправи.
— Каква е прогнозата Ви, какъв парламент се очертава?
— Парламентът мисля, че е ясен — влизат 6 партии. Знае се кои са, днес ги публикуваха за пореден път. Чисто теоретично е възможно да се промъкне и някаква седма партия. Труден парламент ще бъде. Управляващата коалиция ще трябва да бъде поне четирипартийна, защото единствените три партии, които могат да управляват в момента в коалиция, няма да ги пуснат. Те са ГЕРБ, БСП и ДПС, това е възможна тройна коалиция, но тя още не е приемлива за българското общество. Оттам нататък, като махнете ГЕРБ-СДС и ДПС, останалите 4 партии могат да съставят коалиция, стига да имат малко акъл.
— Какво би се случило ако партиите отново не се разберат и не сформират правителство?
— Мъка ще ми е тогава за българските политици, защото където ги срещнат хората по улиците, там ще ги бият. И ако само ги бият, ще бъде добре.
Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.
До август беше председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.
Труд