На фона на нарастващата енергийна криза в Европа се случи едно много важно събитие в източно направление, което е най-пряко свързано със събитията в Стария свят.
Русия, Монголия и Китай подписаха споразумение за изграждането на нов газопровод «Союз Восток», който трябва да бъде продължение на «Силата на Сибир-2».
За да сме правилно ориентирани в ситуацията, трябва да се има предвид, че Русия е обективно обвързана с европейския пазар на продажби. В Западен Сибир се намират най-големите доказани запаси на газ, а в посока ЕС вече е изградена огромна мрежа от магистрални тръбопроводи. Подписани са дългосрочни договори за доставка на «синьо гориво», които осигуряват лъвския дял от валутните приходи във федералния бюджет на Русия.
Между другото, дори и да искате, не можете просто да законсервирате газово находище, където разработката вече е започнала.
Руските западни партньори са наясно с всичко това и използват тези знания, като искат отстъпки от «Газпром» и си позволяват непростими изявления за руската държавна корпорация.
Русия разглежда Китай като алтернатива на ЕС.
През 2014 г. беше решено да започне изграждането на новия газопровод «Силата на Сибир», който трябваше да демонстрира на европейците, че Русия може и без тях. За съжаление нещата не се развиха съвсем така, както се очакваше.
От една страна, Европейският съюз не се изплаши, тъй като «Силата на Сибир» използва за ресурсна база новите находища в Източен Сибир, а не в Западен Сибир, от който се захранват всички тези тръбопроводи «Ямал-Европа», «Северен поток» и т.н.
Логиката на европейците е следната: с какво точно ще ни уплашите?
Всъщност западносибирският газ отдавна се смята от ЕС за свой собствен.
От друга страна Китай се възползва от тежката ситуация, в която се намира Русия след събитията от 2014 г., и извади максималните преференции за себе си. Пекин няма да позволи на «Силата на Сибир» да се разпространи до източното му крайбрежие, където е съсредоточена цялата индустрия на КНР, ограничавайки го до относително слабо населените северни райони. Освен това «Газпром» има силни конкуренти на този пазар на продажби в лицето на Туркменистан и Казахстан.
Следователно Китай успя да постигне подписването на дългосрочно споразумение за доставка на руски газ по отношение на цените на петрола в рамките на самата КНР.
В резултат на това «Газпром» е принуден да продава „синьото гориво“ на цена от 170 долара за 1000 кубически метра, което предизвиква сълзи на съжаление на фона на европейските рекорди.
И така излезе, че «Силата на Сибир» очевидно не е най-успешният енергиен проект, като твърдят специалисти.
Така че струва ли си да се строи пореден газопровод?
Всъщност «Силата на Сибир-2» има доста реални шансове да се реализира ефективно, но ако са изпълнени няколко важни условия.
Първо. Разклонението на «Силата на Сибир-2», наречено «Союз Восток», с която започнахме този разговор, трябва да стигне до тихоокеанското крайбрежие на Китай, където е съсредоточена цялата индустрия на КНР. На теория това ще направи възможно доставката на руски газ с танкери до съседните страни от Югоизточна Азия. Като се вземат предвид регионалните цени, това ще бъде изгодно.
Второ. Ключовата разлика между «Силата на Сибир-2» и първата «Сила на Сибир» е, че за нея ще се използват газовите находища в Западен Сибир. Точно тези, от които «синьото гориво» отива в ЕС, а някои европейци вече считат за свое. Това са вече споменатите газопроводи «Ямал-Европа», «Северен поток», «Северен поток-2».
Проектният капацитет на новия газопровод трябва да бъде 50 милиарда кубически метра газ годишно. За сравнение, «Газпром» се е ангажирал да изпомпва 40 милиарда кубически метра газ годишно през украинската ГТС, проектният капацитет на газопровода «Ямал-Европа» е 32,9 милиарда кубически метра, а и двата Северни потока имат 55 милиарда кубически метра газ годишно.
С други думи, пускането на «Силата на Сибир-2» трябва напълно да източи част от газопроводите в европейското направление.
А това вече е сериозно.
Ръководството на Русия е принудено да отговори на плановете за намаляване на потреблението на «синьо гориво» в ЕС, като се подготви за прехвърляне на маршрута на доставките в алтернативното азиатско направление.
Като инструмент за икономически натиск върху западните партньори, новият газопровод може да се окаже много полезен.
Трето. Изграждането на «Силата на Сибир-2» ще позволи паралелна газификация на редица руски региони, до които «Газпром» никога досега не е достигал. А това си струва да се приветства.
Така в условията на обявения глобален енергиен преход практическата полза от «Силата на Сибир 2» може да се окаже несравнимо по-висока от тази на Първия.
Петя Паликрушева