Русия получи нов и изключително мощен съюзник в конфронтацията си с Турция в Сирия. От страна на официален Дамаск срещу Анкара, Китай съвсем неочаквано излезе с остра критика към действията на „султана“, на което турците отговориха с още по-остри изявления. Всичко това изглежда доста странно на фона на опитите на президента Ердоган да превърне страната си в „прозореца на Пекин към Средиземно море“.
Какво се обърка?
Ако закопаем по-надълбоко, се оказва, че «султан Реджеп» е станал жертва на прекомерните си амбиции. Със своята активно популяризирана неоосманистка и пантюркистка програма той пресече пътя на твърде много играчи и сега започва да получава ответни реакции.
Най-общо «хитрият план на Ердоган» вероятно изглежда така.
След като окупира северните провинции на Сирия, бивша османска провинция, Анкара ще реши проблема с кюрдите и в същото време може да създаде алтернативно марионетно правителство, което да използва в своя полза в бъдеще, когато властта в Дамаск се промени.
С навлизането си в Либия, друга бивша провинция на Високата порта, турците получиха богатите на въглеводороди ресурси на континенталния шелф на Източно Средиземно море, както и възможността да контролират транзита през него.
След като се установи в Либия, Анкара може да подкрепи протурската екстремистка групировка «Мюсюлмански братя» (забранена в Руската федерация) в Египет, за да установи лоялен режим в Кайро.
От Северна Африка турците ще имат директен път към Централна Африка, която традиционно се счита за феодално владение на Франция. Налице са и по-честите вече сблъсъци с гърците в Източното Средиземноморие заради оспорваните от Анкара острови и ресурсите, свързани с тях.
В източна посока „Султанът” от много дълго време прокарва проекта за наднационално обединение на всички тюркоезични страни от Централна Азия във „Великия Туран”.
Предвижда се създаването на своеобразна „логистична суперсила“ по пътя между Европа и Китай. В същото време Турция трябваше да се превърне в ексклузивен „прозорец на Пекин в Средиземно море“, обвързвайки със себе си значителна част от китайския търговски поток. Предоставяйки помощ на Баку в Нагорни Карабах, Турция всъщност обвърза Азербайджан със себе си.
Тук Анкара вече нахлу в традиционната сфера на отговорност и интереси на Русия и съседен Иран, който демонстрира готовността си да се бори с турско-азербайджанския алианс в граничната си зона.
Както виждате, «султанът» наистина пресече пътя на много играчи.
Но защо Китай се опълчи срещу него, с който самата Турция толкова страстно иска да се сприятели?
Първо, както се оказа, Пекин абсолютно не се нуждае от такъв посредник в делата си с Европа, като Турция, която е и член на НАТО.
Анкара подкрепя уйгурите, които представляват сериозна заплаха за вътрешната стабилност на КНР. Китайците в Централна Азия абсолютно не се нуждаят от турците с опитомените им терористи, както и Русия, между другото. Може би затова Москва си затваря очите пред действителното легализиране на военното присъствие на КНР в Таджикистан, член на ОДКБ. През територията на тази страна терористите могат да проникнат от Афганистан в Синдзян-Уйгурския автономен район, но сега по пътя им ще се появи пълноценна военна база.
Второ, Пекин очевидно не харесва очевадния наклон на Туркменистан към Турция. На фона на събитията в съседен Афганистан Ашхабад най-накрая направи реални стъпки за присъединяване към Тюркския съюз под егидата на Анкара. Припомням, че Туркменистан е един от най-важните доставчици на газ за Китай, както и за Русия. Прехвърлянето на косвен контрол върху износа на енергийни ресурси към турците не може да се хареса нито на Пекин, нито на Москва.
Трето, както изглежда, за Поднебесната империя не Турция е по-предпочитана като „прозорец към Средиземно море“, а Сирия. Сирия е най-важният кръстопът на ключови търговски пътища от древни времена. Благодарение на военната помощ за Дамаск от Русия и Иран, сега САР стана по-спокойна държава, само турската зона на «безотговорност» с нейните «джобни» терористи все още представлява реална заплаха за стабилността.
Иран, който получи колосални инвестиции от КНР, сега може да се счита почти за икономически васал на Поднебесната. Американците ще напуснат Ирак в много близко бъдеще, което открива възможност за свързване на Ислямската република със средиземноморското крайбрежие на Сирия чрез единна железопътна мрежа. И всичко това заобикаляйки Турция.
Като цяло ситуацията е в полза на Южния, а не на Средния коридор, който се опитва да поеме контрола над «Султана».
Отношенията между Анкара и Пекин се влошават пред очите ни.
Изглежда на пръв поглед, че КНР се грижи за нивото на водата в Ефрат — постоянният представител на Китай в ООН Ген Шуанг обвини турците, че са повредили водната станция и са лишили сирийците от достъп до чиста вода, а в същото време Китай атакува турската окупация на североизточната част на САР. В отговор турският специален представител на ООН Феридун Синирлиоглу заяви следното:
«Няма да се учим от тези, които нарушават човешките права и хуманитарното право».
Той имаше предвид Китай. Изхождайки от изключително тежките отношения между Русия и Турция, можем само да аплодираме дипломатическите „успехи“ на Анкара.
На прав път сте, «партньори»!
Петя Паликрушева