Вашингтонският мозъчен тръст: Периодът на буйния американски «милитаризъм» приключи. Америка трябва да намали военното си присъствие в чужбина и използването на военна сила по света. Страната и планетата са уморени от това. Съпротивата срещу военното лоби ще бъде жестока. Ще тръгне ли на това Байдън? Засега сигналите са много противоречиви.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
Президентът Джо Байдън би искал светът да повярва, че САЩ се променят, при това се променят значително. Той каза пред Общото събрание на ООН миналия месец, че безумното увлечение на Америка по войната е приключило.
„В бъдеще САЩ вече няма да разглеждат военната мощ като отговор на всички проблеми, които виждаме по света“, каза той.
Централно място в посланието на президента беше признанието, че през последните десетилетия САЩ не разглеждат военната сила като извънреден „инструмент за крайни мерки“.
Напротив, произволната употреба на сила стана отличителна черта на американското държавно управление дотолкова, че такива фрази като «безкрайна война» и «вечни войни», станаха основа на обичайния политически наратив.
В настоящата епоха глобалното лидерство на САЩ остава важно, каза Байдън, но САЩ ще обезпечават това лидерство не толкова с «помощта на нашата сила», а главно с помощта на «своя пример».
Ако Байдън иска да превърне тази своя предварителна концепция в нещо конкретно, той трябва да изгради около нея политиката на своята администрация и избора на средства — а не само думите.
Например: САЩ трябва да играят по тези правила, регулиращи използването на сила, каквито те очакват да бъдат прилагани и от другите страни.
Те трябва да съкратят своето военно присъствие по целия свят и да преразгледат плановете си за изразходване на 1 трл долара, които планират да похарчат за преобразуване на своя ядрен потенциал в рамките на следващите няколко години.
Ето някои от стъпките, които Байдън би могъл да предприеме, ако той искрено иска да се разбере, че САЩ действително са се «върнали назад» от епохата на Тръмп под името «Америка над всичко».
Но няма да е достатъчно просто да се върне към този статус-кво, който беше преди Тръмп.
Вашингтон следва напълно да се откаже от идеята за превантивна война.
Байдън трябва недвусмислено да отмени доктрината Буш (резултат от която беше нахлуването в Ирак), недвусмислено възстановявайки сдържането като крайъгълен камък на военната политика на САЩ.
Твърде дълго сменящите една след друга администрации възприемаха американската военна мощ като необходимо средство за «решаване на проблеми» — сваляне на режими, които биваха считани за нежелателни, или унищожаване на заподозрени терористи и други лица, които Вашингтон считаше за опасни.
Байдън следва да се откаже от тази фантазия.
Каквито и да са настоящите трудности на Вашингтон по отношение на Техеран и Пхенян, въоръженият конфликт едва ли ще обезпечи приемливо по харчовете си решение.
Байдън трябва да потвърди привързаността на САЩ към Устава на ООН, ратифициран с гласовете «98 — за, 2-против» в Сената на САЩ от 28 юли 1945 г.
Член 2 от тази най-важна международна Харта изисква всички членове на ООН «да се въздържат в своите международни отношения от заплахи със сила или нейното прилагане» по какъвто и да било начин, несъвместим с целите на ООН».
Всички администрации в САЩ игнорираха това условие.
Съществуват много други възможности Съединените щати да демонстрират своята почтеност и готовност да спазват нормите, към които се ангажират повечето членове на международната общност. Това включва спазването на условията на Четвъртата Женевска конвенция, ратифицирана от Сената на САЩ през 1949 г., която определя колективното наказание като военно престъпление.
Съгласно този международен стандарт, икономическите санкции на САЩ срещу Куба и Венецуела са незаконни и аморални.
Освен това те се оказаха неефективни и трябва да бъдат отменени. Както при самата военна сила, принудата с други средства трябва да се разглежда като недостойна крайна мярка.
Байдън трябва да потвърди възобновяването на спазването от САЩ на Конвенцията срещу изтезанията, ратифицирана от Сената през 1994 г., но до голяма степен игнорирана в годините след 11 септември 2001 г.
Твърденията на Байдън за „силата на нашия пример“ звучат безсмислено, докато САЩ продължават да отказват да подпишат или зачитат ключови аспекти на международното право. Настоящият модел на поведение на САЩ е лесен за дешифриране: Вашингтон е склонен да се противопоставя или игнорира всяко международно споразумение, което ограничава свободата му да принуждава.
Ако Байдън наистина има предвид това, което каза на Общото събрание на ООН, това поведение трябва да се промени.
Автори:
Андрю Бацевич — президент на Института за отговорно държавно управление, Куинси, влиятелен мозъчен тръст във Вашингтон с тесни връзки с Държавния департамент на САЩ.
Анел Шелин — научен сътрудник по програмата за Близкия изток в Института Куинси.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/articles/north-america/2021-10-15/end-american-militarism
Петя Паликрушева