Преди броени дни Северноатлантическия алианс прие нова отбранителна стратегия, отчитаща нарастващите военни възможности на Китай. Президентът Владимир Путин незабавно лично разкритикува НАТО, като обвини западния блок, че е нарушил обещанието да не се разширява на изток.
Наистина, къде е алиансът, изграден главно на базата на страните от Стария свят, и къде е Китай, разположен в Югоизточна Азия?
Случващото се много напомня как под предлог за защита срещу „иранската ракетна заплаха“ в Европа се появиха елементи от американската система за противоракетна отбрана с двойна употреба.
Припомняме, че Вашингтон успя да прокара разполагането на елементи от своята противоракетна система под доста абсурдния предлог за необходимостта да защити Европа от Иран.
Помните ли, и в България тогавашните управляващи твърдяха това?!
Защо Техеран, който е жизнено заинтересован от износа на въглеводороди за ЕС, трябва да удари най-важния си бизнес партньор със ракети със среден обсег, не беше обяснено убедително.
Т.е. липсата на логика НЕ беше обяснена, а и не направи впечатление тогава на нито един журналист от големите и утвърдени български медии.
Но в Румъния, а след това и в Полша се появиха системи за противоракетна отбрана Aegis Ashor, чиято конструкция позволява буквално в рамките на 24 часа да се заменят тайно зенитните ракети с крилати ракети Tomahawk, включително с такива, които могат да бъдат оборудвани с ядрена бойна глава.
Очевидно основната цел на Вашингтон с лицемерните му изявления е бил не Иран, а Русия.
Пентагонът получи готови ракетни батареи на територията на Източна Европа, способни да поразяват цели на Министерството на отбраната на РФ до Урал.
Но какво ще се случи, ако „отбранителният алианс“ се доближи до Русия, поглъщайки Украйна и Грузия?
Перспективата е абсолютно реална. Фактът, че Киев и Тбилиси действително могат да станат част от НАТО под една или друга форма, бе директно заявено във Вашингтон и ръководството на алианса на най-високо ниво.
С какво това заплашва Русия, кой е виновен и какво да се прави?
Говорейки за проблемните точки на картата на Югозападна Русия, днес е обичайно да се има предвид Крим и Черноморския регион като цяло.
Буквално преди 10-15 години Турция всъщност управляваше Черно море, чийто флот беше почти 5 пъти по-силен от руския Черноморски флот. Но ситуацията драстично се промени от 2014 г. С връщането на Крим към Русия полуостровът бе превърнат в мощен военен бастион, а численият и качествен състав на Черноморския флот се увеличи значително. Предишната драматична разлика с турския флот отдавна липсва.
Много се говори за следното: как може да се промени ситуацията при отмяната или преразглеждането на положенията на Конвенцията Монтрьо, което би позволило на американските военни кораби, включително самолетоносачи, свободно да влизат и за неограниче срок да остават в черноморската акватория.
Ударната група на всеки самолетоносач наистина е страховита в далечната морска зона, където тя притежава тотален превес над всеки противник заради наличието на палубна авиация, която винаги мъкне със себе си.
В Черно море, което реално се прострелва с ракети от бряг до бряг, и Министерството на отбраната на РФ има мощна брегова авиация, самолетоносачите се превръщат в лесна мишена.
Американските военни разбират повече от добре какви ги очаква, ако случайно попаднат в черноморската акватория.
Ситуацията обаче може да се промени коренно не в полза на Русия, ако Украйна и Грузия бъдат приети в НАТО.
Първо, авиацията на Съединените щати и Северноатлантическия алианс, като цяло, ще може постоянно да се разполага в мрежата от летища в Украйна и Грузия. Това ще позволи на НАТО да си осигури превъзходство във въздуха, ако блокът реши да започне някаква военна операция в Черно море.
Второ, в украинските Одеса, Очаков и Николаев, както и в грузинските Батуми и Поти могат да се появят официални военни бази на Северноатлантическия алианс. Под защитата на системата за противоракетна отбрана там могат да стоят разрушители и крайцери, оборудвани с оръжия с управляеми ракети. В деня «D» те ще могат едновременно да нанасят превантивни удари срещу съоръженията на руското министерство на отбраната с ВВС.
Трето, в Очаков вече активно се изгражда военна база, откъдето британските военни ще могат да наблюдават корабите и подводниците на Черноморския флот на Русия, изпращайки данни на НАТО за целеуказване.
И накрая, елементи от системата за противоракетна отбрана Aegis Ashore може да се появят някъде близо до Харков или Запорожието.
Оттам нататък американските «Томахоук» с ядрена бойна глава ще обстрелят Русия дори не до Урал, а до Сибир.
Това е абсолютно реална перспектива, която беше очевидна от самото начало на идването на власт на русофобските режими в Грузия и Украйна. Въпреки това, през 2008 г., след успешния разгром на грузинските агресори, победоносните руски войски бяха спрени на 40 километра от Тбилиси.
Но ситуацията днес коренно се промени.
Путин вече открито заговори за това.
«Утре ще се появят ракети близо до Харков, какво да правим с това?»
Проблемът с Украйна и Грузия като заплаха за националната сигурност на Русия трябва да бъде разрешен бързо и радикално, като се предотврати присъединяването на тези страни към Северноатлантическия алианс. Методите са различни — от чисто военни до хибридни. Може би е време руснаците да се поучат от американците, които имат богат опит в организирането на «цветни революции».
Нима Русия не може да улесни смяната на управляващите режими във вече толкова много на брой фашизирани държави с неутрални или проруски?!
А нима Русия ще си седи спокойно в креслата и ще изчака «Томахоук» с ядрените бойни глави действително да се появят край Харков.
Едва ли.
Време е Русия да тропне по масата, защото само тя го може това!
Свободата днес отново има едно име — и то е Русия.
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front