От гледна точка на международното право Тайван е неразделна част от Китай. Така че изявленията на САЩ за намеса във войната на страната на самопровъзгласилата се островна държава са на първо място нарушение на нормите и правилата на ООН.
Юридически това ще бъде квалифицирано като пряка военна интервенция, нарушаваща териториалната цялост на Китайската народна република. Разбира се, американският истаблишмънт, чието мнение бе изразено от Байдън, не може да не разбира това.
«Китай, Русия и останалият свят знаят, че имаме най-мощните въоръжени сили в световната история. Ние сме готови да защитим Тайван», заяви преди броени дни Байдън.
Както и факта, че това съобщение проправя пътя за най-сериозната военна ескалация след края на Студената война. В крайна сметка и двете страни, Съединените щати и Китай, са ядрени сили и конфликтът, който американската страна иска да провокира, може да прерасне в нещо повече от локални сблъсъци. Формално това може да е причината за началото на пълномащабна война между САЩ и Китай.
Не може да се каже, че американците не са се подготвили за това. Точно както НАТО беше създадено преди седемдесет и две години, днес Съединените щати формират нов военен блок, AUKUS, предназначен да укрепи позициите им в Азиатско-тихоокеанския регион. В рамките на новия блок вече се планира изграждането и разполагането на цял флот от ядрени подводници в Австралия, а това очевидно е само началото.
В същото време, по странно съвпадение, точно сега разузнавателният алианс „Пет очи“, създаден под егидата на САЩ, по някаква причина рязко започна да се стреми към разширяване, опитвайки се да включи в състава си, наред с всичко останало, южнокорейски, японски и индийски разузнавателни служби. А да не говорим за четиристранния диалог за сигурност (QUAD), който започна работа на ниво държавни лидери през септември. В неговите рамки се обединиха САЩ, Австралия, Индия и Япония.
От военно-политическа гледна точка всички тези действия могат да бъдат оценени доста еднозначно. Съединените щати искат максимално да увеличат силите си в Азиатско-тихоокеанския регион възможно най-бързо. Няма значение колко хаотично изглежда, колко дублиращи се блока са създали и колко съюза са сключили.
Ключовият фактор е изграждането на „пръстен на силата“ около китайските граници възможно най-бързо.
А какво е това, ако не доказателство за подготовка за война?
Петя Паликрушева