Превод от The American Conservative, САЩ:
2 част
САЩ не са единствената страна, която показва, че Украйна е паднала много по-ниско в списъка с държавните им приоритети. Преди пътуването си до Вашингтон Зеленски прие германския канцлер Ангела Меркел в Киев.
Германия бе солиден бастион на антикремълска реторика след анексирането на Крим, което даде на Меркел много висок рейтинг на одобрение сред украинците (60%). Въпреки това, настоявайки за изпълнението на проекта „Северен поток 2“, Берлин внуши на украинците чувството, че са предадени. Този газопровод, който свързва директно Русия и Германия, лишава украинската икономика от така необходимите приходи от транзита на руски газ, който тече през нейната територия. Решението да се настоява за реализирането на този проект по-късно даде на Меркел нов прякор сред украинците – „фрау Рибентроп“.
Ангажиментът на Германия към проекта «Северен поток 2» вероятно ще продължи дори след като Меркел напусне властта.
Тези тревожни промени са част от плашещата тенденция, възникнала от личната среща на Байдън с руския президент Владимир Путин през юни.
Украйна се опасява, че нейните западни стремежи са били пожертвани в полза на по-широките геополитически интереси на САЩ и Европа.
Всичко това се случва на фона на пълната липса на напредък по два от най-важните стратегически въпроса за Украйна: връщането на Крим и разработването на приемлив начин за разрешаване на конфликта в източната част на страната.
Киев и Москва заемат фундаментално различни позиции относно това как трябва да изглежда политическото решение за Донбас.
Украинското правителство счита, че споразуменията от Минск са неприемливи. Предоставянето на широка автономия на етнически руските източни региони неизбежно би довело до загуба на контрол на Киев над източната граница. Това гарантира правото на Кремъл да налага вето във вътрешните работи на Украйна — благодарение на поддръжниците на Москва. Провалът на усилията на посредниците, действащи в рамките на нормандския формат (делегатите от Франция и Германия), само засилва усещането, че западноевропейските партньори на Украйна са я предали.
В резултат на това Зеленски не само започна открито да изразява разочарованието си от своите съюзници. Той също започна да предприема конкретни мерки за увеличаване на риска от ескалация в Източна Европа.
Веднага след смяната на президентската администрация във Вашингтон, Киев неочаквано отново премина в офанзива, за да си върне източните райони на страната, контролирани от сепаратистите.
Ситуацията се влоши още повече, когато няколко месеца по-късно Украйна официално се оттегли от мирните преговори в Минск.
Киев няма да се откаже от исканията си за връщане на Крим. През септември Украйна беше домакин на годишната среща на върха на «Кримска платформа» с посочената цел „…да се гарантира, че Русия ще прекрати окупацията на Крим, а украинското правителство да си върне контрола върху полуострова“.
Всъщност Крим вече стана руска територия и всеки опит за връщането му със сила ще доведе до военна конфронтация с Русия.
Освен това Москва и Минск наскоро обявиха нови стъпки, насочени към по-тясна интеграция на двете страни. Ако Москва постави правителство в Минск, което може да контролира пряко, това ще й позволи да окаже по-мощен натиск върху Киев.
Следва продължение
Източник: https://www.theamericanconservative.com/articles/heightening-tensions-in-ukraine/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front