САЩ трябва да дадат ясно да се разбере, че няма да има никаква подкрепа, ако Киев започне мащабна военна офанзива, убеден е авторът. Той заявява, че Украйна е загубила предишното си значение за Запада. А в опита си да възвърне своята значимост, тя вече засили враждебната си реторика и ескалиращото поведение в региона.
Превод от The American Conservative, САЩ:
Промяната на стратегическите приоритети в САЩ и Европа принуждава Киев, а не Москва, да ескалира напрежението в Източна Европа.
Геополитическата ситуация обаче се променя и с течение на времето ентусиазмът на Запада към Украйна постепенно намалява. Тази тенденция предизвиква значителна загриженост в Киев, тъй като Украйна все повече зависи от способността да се позиционира като пострадала източна граница на Европа. И в опита си да се справи по някакъв начин с постепенната загуба на значимоста си, Украйна засили враждебната си реторика, както и ескалиращото поведение в региона.
Първоначално Украйна стана фокус на западното внимание по няколко причини. Нека припомним точно какви събития доведоха до революцията на Евромайдан 2013-2014: тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович внезапно реши да откаже да подпише Споразумението за асоцииране с Европейския съюз, което би позволило на страната му да засили връзките си с този блок, и направи избор в полза на по-тясна интеграция с Евразийския икономически съюз, начело с Москва.
След бурните събития от 2013 и 2014 г. украинското правителство беше принудено да заеме много значителни суми от Запада, за да финансира нарастващите военни разходи и да се справи с икономическите сътресения.
Обезценяването на украинската гривна и високата инфлация, влошени от фискалната и банковата криза, доведоха до тревожно бързо нарастване на държавния дефицит. Освен това източните райони, които Киев отстъпи на проруските сепаратисти — Донецка и Луганска — бяха най-индустриализираните и експортно ориентирани региони, което допълнително изостри ситуацията.
В резултат на това страната се оказа в абсолютна зависимост от заемите от Международния валутен фонд, както и от други форми на помощ от международни организации.
Статутът на Украйна като крайбрежна държава (с излаз на Черно море) също изигра ключова роля в разсъжденията на Запада. Черноморският регион е един от ключовите региони на геостратегическо съперничество между НАТО и Русия, а Черно море е неразделна част от руската икономика. Газопроводът „Син поток“ транспортира природен газ през Черно море до Турция, а ключовите петролни терминали в руския Туапсе и Новоросийск служат като ключови транспортни центрове за доставки до по-широкия черноморски пазар.
Значителна част от руския несуровинен експорт преминава през Босфора и Дарданелите. Освен това, в Черно море се намира военноморското пристанище (Севастопол), което е изключително важно за Русия, то осигурява на руския флот достъп до Средиземно море.
Освен, че позволява на Русия да засили своите възможности за противовъздушна отбрана, за да ограничи и възпрепятства достъпа и маневрите и по този начин да укрепи стратегическата позиция на Кремъл в Източна Европа срещу НАТО, това военноморско пристанище позволява на Москва да упражнява по-голямо геополитическо влияние в регионите на Северна Африка и Южна Европа.
Междувременно промяната в геополитическите реалности доведе до забележимо намаляване на значението на Украйна в очите на нейните западни партньори.
Първо, Киев никога така и не успя да превърне мечтите на участниците в Евромайдана в реалност: ширещата се корупция в Украйна възпрепятства опитите й да се интегрира в трансатлантическата общност, както политически, така и икономически.
Много от националните правителства, които съставляват тази трансатлантическа общност, по-късно се опитаха да развият по-балансиран подход към Русия, като предпочетоха икономиката и стабилността в отношенията и проявиха по-малко интерес към подкрепата на такива абстрактни концепции като „либерален международен ред“.
Много държави, включително САЩ, напълно е възможно да стигнат до заключението, че замразеният конфликт в Източна Украйна не е техен национален интерес.
Това е много тревожна перспектива за Киев, особено предвид обстоятелствата и резултата от военния конфликт в Нагорни Карабах през 2020 г. В момента Русия консолидира военното си присъствие в района на Нагорни Карабах чрез миротворческата си мисия. Украйна се опасява, че международната общност може да се съгласи на подобен консенсус относно нейния сепаратистки конфликт.
Що се отнася до външната политика на Съединените щати, намаляващият приоритет на Украйна беше очевиден по време на посещението на президента Зеленски във Вашингтон на 1 септември. Независимо дали това е било направено умишлено или не, небрежното отношение на администрацията на Байдън към това посещение на украинския лидер ясно демонстрира на Киев, че степента на неговата значимост в очите на САЩ значително е намаляло.
Срещата между Байдън и Зеленски се проведе в стриктно съответствие с предварително подготвен сценарий, което я направи неестествена и напрегната — дори по стандартите на настоящия американски президент. В края на срещата Зеленски получи предварително договорен пакет от военна помощ в размер на 60 милиона долара — отлична сума, като се има предвид стабилната тенденция към намаляване обема на помощта, която Киев получава от 2014 г.
Зеленски обаче не успя да постигне двете цели, към които най-много се стреми: Байдън отказа да осъди газопровода „Северен поток 2“, декларирайки намерението си да не налага санкции на проекта; и досега са предприети много малко, ако въобще има такива, стъпки за разработване на конкретен план за подготовка на Украйна за членство в НАТО.
Край на 1 част, следва продължение
Източник: https://www.theamericanconservative.com/articles/heightening-tensions-in-ukraine/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front