Руският военен кореспондент, автор на независимия проект WarGonzo, Семьон Пегов, в колонка за Telegram канала на RT, коментира част от речта на президента Путин на форума във Валдай, която се отнасяще за перспективите за Украйна.
„Освен всичко останало, на Валдай Путин говори доста остро за сегашното състояние на Украйна и нейното бъдеще. Лично аз откроих за себе си две фундаментални тези, през призмата на които президентът гледа на събитията, които се развиват там.
Първо: Украйна се управлява от националистическо малцинство, независимо кой е държавен глава.
От това изявление става ясно защо руският лидер все още не се е срещнал в двустранен формат със Зеленски (въпреки многократните сигнали за готовността на втория за такава среща).
Именно защото статутът на украинския президент като комик е декоративен. В действителност държавата се управлява от шепа хора, които са идеологически неприемливи за Путин.
Ние знаем отношението на главата на Руската федерация към Втората световна война и реабилитацията на нацизма, който процъфтява при новите украински власти.
И втората теза, която според мен трябва сериозно да разтревожи официален Киев, е в този цитат:
„Създава се впечатлението, че на украинския народ не му е позволено и няма да му бъде позволено да формира такива органи на власт, които пряко отговарят на интересите на украинския народ чрез законни средства“, каза Путин във Форума Валдай.
Познавайки малко ситуацията отвътре (имам предвид както настроенията в Донбас, така и настроенията в други изконно руски региони — Харков, Николаев, Одеса, в самия Киев), ще отбележа, че народната съпротива срещу сегашния (по същество престъпен) режим през последните няколко години не се изяви особено, защото не разбираше как Кремъл ще реагира на тяхната условна партизанска война.
Сега, след като Путин изрази тези две тези, мисля, че много патриоти на Украйна — истински патриоти на истинска Украйна, а не нацисти, тоест — имат надежда за реванш.
Те осъзнаха, че по-големият брат поне разбира болката им и вижда безнадеждността на ситуацията, до която са били докарани. Това означава, че потенциалът на националноосвободителното движение (ако се формира) няма да остане незабелязан.
Така че с предпазлив оптимизъм прогнозирам пробуждането на протестни, национално-освободителни настроения в Украйна. При това в най-близко бъдеще.»
Петя Паликрушева