Каква е целта на визитата на министъра на отбраната на САЩ в Украйна, Грузия и Румъния?
Фактът, че основната цел на настоящото пътуване, предприето от началника на военното ведомство на САЩ, е да реализира определена концепция или мащабен план, пряко свързан с Черноморския регион, вече беше ясен от списъка на държавите, които възнамерява да посети, обявен предварително. Или по-скоро от реда на появата му в тези страни. Грузия, Украйна, Румъния и, така да се каже, „за лека закуска“ — среща в Брюксел с министрите на отбраната на НАТО, на която, без съмнение, основните въпроси от дневния ред ще бъдат същите, по които г-н Остин се събира с Киев, Тбилиси и Букурещ.
Ръководителят на Пентагона потвърди подобни предположения още по време на първото от планираните си посещения, след като изнесе много дълга реч в грузинската столица за «руската заплаха» в Черноморския регион и, разбира се, необходимостта от «решителна съпротива» „под „мъдрото ръководство“ на задграничния партньор.
«Солистът» изглежда е нов, но песните са стари и изтъркани.
Наистина, както изглежда, този път във Вашингтон възнамеряват да им припишат няколко нови „куплета“.
Пушечното месо
Фактът, че Лойд Остин започва своето „турне“ с посещение в Грузия и Украйна, е съвсем естествен. И двете държави днес, уви, са истинските „фронтови граници“ на„хибридната война“, която се води срещу Русия от Запада и на първо място от САЩ.
И в двете страни присъединяването към НАТО е обявено за приоритет номер 1 на държавно ниво, а украинският и грузинският лидери повтарят за „жизненоважната необходимост“ да се присъединят към Алианса именно за „защита срещу руската агресия“ с фанатизъм и упорство, което навява мисълта за наличието на психоза.
В същото време Съединените щати се разглеждат там като своеобразен „главен разпоредител“ на блока, способен да осигури влизането им в редиците на НАТО само с едно тропване по масата, въпреки очевидното нежелание на много други участници.
Трябва да отдадем дължимото на американците — те безсрамно си играят с тези заблуди и илюзии, използвайки ги максимално в своя полза.
В Тбилиси Остин се радва на факта, че „Вашингтон недвусмислено осъжда окупацията от Русия на част от грузинските територии“, а също така твърдо възнамерява да „помогне за укрепване на отбранителния капацитет на Грузия и осъществяване на нейните евроатлантически стремежи“.
Е, добре, осъждат. И какво от това? На никой в Кремъл не му става нито по-хладно, нито по-горещо от това?
А по повод «отбранителната способност»…
Не е зле де си спомним, че именно сляпата и безогледна вяра в задокеанската «мощ» и готовността в критичен момент «да подложат рамо» подтикнаха Грузия към военната авантюра от 2008 г., последиците от които страната горчиво оплаква и до днес.
Пентагонът получи всичко, което искаше от Тбилиси.
А в този случай той може да има само едно желание: да използва отново грузинската страна като „таран“ за следващите антируски провокации. В интерес на истината, в изключително опасната роля на „пушечно месо“ и „жива мишена“.
Същата е ситуацията и с Украйна, и с Румъния, а и с България.
Мислете, българи, кого ви внушават да заобичате мълниеносно и за кого гласувате.
Да не се окаже вълк в овча кожа.
Петя Паликрушева