Превод:
…В основата на почти всички войни на Америка, след като колонистите завоюваха независимостта от Великобритания, лежаха растящите размери и мощ на новата република.
По силата на разширяването на САЩ тяхната външна политика се променяше — не към най-добрата страна.
В средата на 19-ти век стремежът на президента Джеймс Нокс Полк (11-ти президент на САЩ през 1845-1849 г., бел.ред.) към завладяването на Калифорния го подтикна да започне война срещу Мексико.
Още младата тогава Америка завзе половината от тази древна страна.
Към края на века САЩ вече се озаваха в групата на първите нации в света и се присъединиха към останалите в «морския империализъм», завземайки Филипините от Испания и убивайки няколко стотин хиляди филипинци за съпротивата им срещу новите имперски владетели.
Както отбелязват много войници, участващи в техните боеве и убийства, това са били новите жестоки «индиански войни» на Америка, но в Тихия океан.
След няколко десетилетия започва Първата световна война, в която тщеславният Удро Уилсън (28-и президент на САЩ през 1913-1921 г, бел.ред.) се опита да използва растящата военна мощ на САЩ, за да промени съществуващия ред на Земята, което доведе до катастрофални последици.
Неговата неудачна външнополитическа дейност донесе на света още по-разрушителната Втора световна война.
Разпадът на СССР сложи край на глобалния конфликт.
Възродената като Руска Федерация, днешна Русия е сериозна държава с глобално влияние, но не с глобални амбиции.
Руските легиони не са разхвърлени по целия свят и не сеят смърт, което се превърна за Америка в норма в такива катастрофални конфликти — като Афгаистан, Ирак, Либия и Йемен.
Източник: https://www.theamericanconservative.com/articles/a-too-big-nation-becomes-a-too-ambitious-empire/
Петя Паликрушева