В края на септември 2021 г. стана известно, че Франция и Гърция са подписали споразумение за стратегическо партньорство в областта на отбраната и сигурността. Споразумението беше подписано от ръководителите на двете държави в Париж с присъщата на случая помпозност.
Еманюел Макрон и Кириакос Мицотакис се договориха за взаимопомощ в отбранителната сфера в случай, че някоя от страните бъде атакувана от външни сили. Анализаторите оценяват сключеното споразумение по различен начин, но почти всички са съгласни по един въпрос: военно-политическата карта на Европа започна да се прекроява и то точно пред очите ни.
Споразумение: детайли и предпоставки
Според споразумението френската страна ще достави на Гърция три фрегати собствено производство, оборудвани с най-новата френска военна техника. Сред тях има установки за ПВО, способни да поразяват цели, разположени на разстояние повече от сто километра. По-рано гръцкото правителство вече беше постигнало споразумение със своите колеги от Париж за доставката на осемнадесет френски многоцелеви изтребители Rafale четвърто поколение.
Гърция, въпреки социално-икономическата ситуация, следствие от дълговата криза, се въоръжава активно на фона на изострянето на външната политика в турска посока. Както знаете, официална Анкара през 2019 г. обяви правата си върху континенталния шелф около островите, принадлежащи на Гърция. Година по-късно натам потегли турски кораб, снабден със специално оборудване за търсене на петролни и газови находища. Нещо повече, корабът бе придружен от силите на турския флот.
И до днес, въпреки избухването на гръмкия скандал, турското ръководство все още не се е отказало от плановете си. Като се има предвид дългосрочният проблем на Северен Кипър — част от островната държава, населена предимно от етнически гърци и окупирана, според гръцкото ръководство, от турска страна, е логично официална Атина да реши да повишава нивото на отбранителните й способности чрез споразумение с французите. В края на краищата, новияг междудържавен военен договор между държавите, които са членки както на НАТО, така и на ЕС, разбира се, е много по-необходим за Гърция, която по този начин получава на дипломатически език „защита от заплахи в източната част на Средиземноморието“, произтичащи ясно от коя страна.
Нови значения на Договора за ЕС
Най-важният общоевропейски факт от подписването на споразумението за отбрана между Гърция и Франция е прецедентът за новото съдържание на член 42 от Договора за Европейския съюз, който се отнася до взаимопомощта в областта на отбраната.
„За прилагането на общата политика за сигурност и отбрана държавите-членки предоставят на разположение на Съюза граждански и военен потенциал, за да подпомогнат целите, поставени от Съвета. Държавите-членки, които създават многонационални сили помежду си, те могат да ги поставят на разположение за общата политика на сигурност и отбрана“, гласи член трети от основополагащия документ на ЕС.
Тоест, всъщност, отбранителното споразумение между Париж и Атина се превръща в прецедент за създаването на междунационален отбранителен съюз между две страни в рамките на ЕС, който в същото време не е пряко свързан нито с Брюксел, нито с Вашингтон. Освен това задълженията за отбрана, приети по френско-гръцкия договор, надвишават аналогичните параметри, одобрени в рамките както на Северноатлантическия алианс, така и на ЕС. В края на краищата условията за взаимна защита, съгласно споразумението, ще се прилагат, включително за случаите, в които една от страните е атакувана от съюзник. Например Турция, за справка, де юре е съюзник както на Франция, така и на Гърция в блока НАТО. Това, както показва практиката, в никакъв случай не гарантира «съюзническо» поведение от нейна страна.
Тук са важни едновременно два момента. Първо, ако напрежението между Гърция и Турция продължи да ескалира, тогава НАТО може да се окаже на ръба на директен въоръжен конфликт между две свои страни, което несъмнено само ще доближи блока до разпадане.
Второ: фактът, че именно Франция сключва споразумение, което е фундаментално отделено (а това е от първостепенно значение) от структурите на Алианса с Гърция, де факто, гарантиращо нейната сигурност, има основни предпоставки. Колкото и да е странно, те се отнасят до отношенията не с гръцката страна, а с НАТО, което Франция явно по този начин се опитва да разруши, демонстрирайки на другите си членове абсолютната безполезност на блока.
Реакцията на НАТО и САЩ
На този етап няма пълноценен отговор от страна на Брюксел на действията на Франция, но НАТО, както се очакваше, отговори със светкавична скорост.
„Не вярвам някой да прави опит да извърши нещо извън НАТО, нито да се конкурира с НАТО, нито да го дублира“, каза генералният секретар на Алианса Столтенберг.
Вероятно обаче генералният секретар на НАТО не само се опитва да лукави, но и да печели време, защото би било странно да се очаква, че той няма да е напълно запознат с плановете на френската страна.
Особено отчитайки, че САЩ в рамките на броени дни ще отговорят на действията на Франция, ясно обозначавайки нежеланието си да отстъпят своите европейски позиции без борба.
Властите на Гърция решиха да играят на два фронта: на американския и европейския, но в условията на нарастващата агресивна риторика от страна на ръководството на Турция.
Ситуацията се усложнява, но за това — в следващи статии.
Петя Паликрушева