Допреди 1 година се реехме, падайки надолу по силата на гравитацията, но с парашут.
Откакто “пилотът” със зелените чорапи и стюардесара му овладяха мача, спукаха парашута отдавна и ние летим право надолу с бясна сила.
Като пирон в кисело мляко.
Паднем ли — ще се мре. Ковид катастрофа, умрели с камари всеки ден, ежедневие е да умират по няколко души с ковид направо по улиците или на паркинзите пред претъпканите болници да им снимат труповете. Ваксинация нулева, мерки никакви или неадекватни, здравният министър е просто за изхвърляне. Радев се занимава само със пиара си и втория си мандат.
Пилот отдавна няма в разбрицания му самолет, това не е новина. Парашути няма! Парашути. А до погрознялото набързо от злост лице на Радев се вижда не юмрук, а някакви силни транквиланти, с които го тъпчат от Посолството, същите като на Байдън, апропо.
И най-доброто, което измислиха е да чупят с хакерски атаки за стотици хиляди долари сайтовете, които са неудобни за любимеца Радев. Летим от 113 на 213-то място по свобода на медиите. Пуйките не ги интересува — важно е да дъвчат старото просо на другаря Прокопиев.
Инфлацията и то при валутен борд скоро ще ни върне в 1996 година. Цената на тока, парното и наближаващия доброволен режим ще ни пренесе пък през 1984-1986, когато СССР врътна кранчето за първи път.
Фалити, срив на и без това никаквата икономика, безхаберие, докато цяло лято и есен се кефихте как Кирил Петков ограбва ББР банката пред очите ви и под носа ви.
Краде с усмивка и лъже, за да стане служебен министър.
Докато патките и мисирките квакат и клюкат пред портите на ДАНС да снимат новия фит на “вечния виновник”. РАДЕВАТА ЗИМА ще е пирова победа.
За него и за жена му втори мандат, за Прокопиев — милиардите от “Зелената сделка” и ББР, а за вас/нас — мор, безутешност, бедност, глад и безнадеждност, че нещо става от държавата ни. То нищо няма да е останало до януари-март догодина.
Николай Бареков