«Българинът разсъждава на парче!»
Това казва някога един от първите ни академици — Александър Теодоров-Балан. И сега по същия начин се опитваме да решим «на парче» големи и отдавна наболели проблеми. Сегиз-тогиз протести, тук-там митинги, от време на време избори и някое друго шествие от Орлов мост до триъгълника на властта и обратно. И толкова.
И властта сита, и олигархията цяла.
И гниенето продължава, както е било преди пет, преди десет и преди двадесет и пет години.
Буржоазната демокрация култивира в общественото съзнание една лъжлива представа, съгласно която всички социални конфликти и противоречия могат да се решат с мирен диалог, което уж било присъщо за демократичните страни.
Но когато разгърнете страниците на историята, ще видите една съвсем различна картина, в която големите социални противоречия са решавани с кръв.
С много кръв!..
С хиляди и хиляди убити при демонстрации, масови безредици, въстания, метежи и революции.
Всички големи социални победи на демокрацията през ХІХ-ти и ХХ-ти век са написани с кръвопролития. Факт!
В силата на тази истина, всяка отстъпка от страна на буржоазията (олигархията) е постигана с цената на много жертви.
А ние в България искаме нещата да станат някак между другото. Сегиз-тогиз митинг и от време на време протести, приличащи на градски хепънинг.
И все се надяваме, че следващият парламент вече ще реши нещата!
Е няма да ги реши! Нито следващият. Нито по-следващият.
Големите проблеми на една нация не се решават в пленарната зала на парламента.
Те се решават чрез битка от осъзнаните народни маси!
Решават се с ексцесии и колизии, когато народът докаже своята воля за по-достоен живот.
Всичко друго е гниене.
Вярвам само в осъзнатите народни маси!
Николай Александров