Как руснаците успяха не само да не потънат в „сирийското блато“, но и да се превърнат в основен играч в процеса на мирното регулиране.
На този въпрос отговаря египетски автор, който се въздържа от традиционните обвинения, но малко сгъстява краските — очевидно, за да не изглежда напълно като русофил.
Превод от NoonPost (Египет):
Русия използва Сирия, за да възстанови влиянието си и позицията на свръхдържава на международната арена, която загуби след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Тя работи за укрепване на позициите си в дипломатическата карта на света, като използва присъствието и влиянието си в Сирия като лост срещу западните страни и САЩ по време на дискусиите по спорните въпроси и за постигане на международно признание на нейната глобална роля.
В този контекст разглеждаме руската военна и политическа подкрепа за режима на Асад, особено след пряката военна намеса на Русия в Сирия през 2015 г.
Москва се наложи да затегне контрола си върху силовите и военните структури на сирийския режим, за да може военните и политическите победи на режима да служат на руските интереси и планове за бъдещето в региона.
Русия положи големи усилия за преструктуриране на армията и силите за сигурност на сирийския режим, пое контрола над обучението и оборудването на повечето военни формирования, а също така създаде нови подразделения, имащи непосредствено отношение към нея, с цел впоследствие да контролира изцяло решенията на сирийския армия.
Руските стъпки за доминиране в армията и силите за сигурност
Русия работи за разширяване на влиянието си във военните структури на сирийския режим, привличайки на своя страна верни офицери от армията на Асад и засилвайки присъствието им на важни длъжности.
Тя също така инициира мащабни кадрови промени в правителството и силите за сигурност на страната, с изключение на лица, свързани с Иран, в светлината на конкуренцията между Техеран и Москва за контрол върху военните и структурите за сигурност на сирийския режим.
Русия регулярно провежда военни учения (въздушни и наземни) за офицери и бойци от сирийския режим, а също така изпраща лоялни към него офицери в Русия за подобряване на техните умения.
Русия също полага големи усилия да контролира ситуацията с проиранските милиции.
Тя ги включи в редовните войски на сирийския режим, опитвайки се да отслаби нарастващото влияние на Иран и се зае с разпускането на проирански групи като «Националните сили за отбрана».
Москва разширява влиянието си в сектора на наборната служба с цел привличане на млади сирийци в редиците на новосъздадените и наскоро възстановени части, като 4-ти, 6-ти и 5-ти корпус, които се считат за руски военни сили в Сирия. Няколко бригади, подкрепяни от Русия, са създадени с разрешение на сирийското министерство на отбраната. Те са оборудвани с модерни технологии и оръжия.
Важността на контрола върху военните структури
Русия се стремеше да комбинира военните действия с активното търсене на политическо регулиране. След като успя да стабилизира позицията на сирийския режим и да предотврати военното му падане, тя започна да работи за трансформиране на военната си тежест в политическа, за да подобри собствената си визия и подход към сирийското досие.
Важността на преструктурирането на армията и доминирането на Русия във военните структури и структурите за сигурност е свързано с естеството на руското присъствие в Сирия. Русия се опита да използва армията си в Сирия възможно най-малко, като вместо това разчита на военни структури и службите за сигурност на режима на Асад, за да намали разходите си за участие в сирийската война и да избегне попадането в „сирийското блато“. Тя също се опита да блокира пътя на активните играчи, особено Иран, който се бори с Русия за влияние в Сирия.
Русия успя да разшири контрола си над военните структури и структурите за сигурност на сирийския режим, което й позволи да контролира и ръководи техните решения в съответствие със стратегическата си визия.
Източник: https://www.noonpost.com/content/42039
Петя Паликрушева