Превод от The Economist (Великобритания):
Във външната политика — от обръщането на Обама към Азия и обявяването на Пекин за противник при администрацията на Тръмп до загрижеността на Байдън за съперничеството на свръхдържавите — страната се фокусира върху Китай. Преминавайки от щастливото настъпление в името на глобализацията към активна защита в името на защитата на своето първенство, Америка ще отговори енергично на предизвикателството на Китай.
Тази конфронтация ще се превърне в най-сериозната геополитическа, геоикономическа, технологична и идеологическа борба за власт за десетилетия напред. Светът отново стана биполярен, въпреки че разликата от Студената война е, че той (поне още не) не се е разделил на два противоборстващи блока.
Въпреки това, както бе демонстрирано от договора за ядрените подводници AUKUS, засилването на «Четворката», четиристранния диалог за сигурността на азиатско-тихоокеанския регион и евентуалното разширяване на разузнавателния алианс «Пет очи», Америка е заета да създаде система за сдържане на Китай, основният претендент за глобалното й превъзходство.
Би било глупост да се спекулира за вероятния резултат от китайско-американското съперничество. Може само да се предположи, че САЩ в крайна сметка няма да победи Китай. По същия начин Китай: дори надминавайки Америка по определени параметри, няма да я замени като нов световен хегемон — впрочем, Пекин и не претендира за универсализъм.
Възникващият световен ред през 21 век вероятно ще се окаже многостепенен или многоизмерен. Китай и Америка най-вероятно ще останат единствените свръхдържави, но никой от тях няма да управлява своята част от света, както направиха лидерите във Вашингтон и Москва през втората половина на миналия век. Вместо това, различни групи играчи, до недържавни участници, ще оказват влияние в различни функционални области и географски региони.
Източник: https://www.economist.com/by-invitation/2021/10/01/dmitri-trenin-on-russias-interests-in-the-new-global-order
Петя Паликрушева