Превод:
Един от проблемите, свързани със съвременната цивилизация и нейната претенция за универсалност, беше, че страните, възприели западните технологии, се опитаха да се изплъзнат от прегръдките на Запада.
Пример за това е ръстът на японската икономика и експанзионизмът на японската империя дори по времето на Махатма Ганди. Европейските колониални империи осъзнаваха рисковете, свързани с универсалността на техните империалистически претенции, които в един момент могат да завършат с появата на твърде талантливи „ученици“.
Следователно колонизаторите обикновено отричат факта, че техните колониални поданици притежават съвременни възгледи, твърдейки, че тези народи все още не са готови за самоуправление.
Колонизаторите посочваха като причини бедността и неграмотността на «коренните» народи, както и техните жестоки обичаи, плюс взаимната враждебност между различните етнически и религиозни групи сред покорените народи. Именно този аргумент използваха британците, твърдейки, че Индия не е в състояние да се самоуправлява дори в рамките на Британската империя, макар Индия да достигна доста високо ниво на развитие след края на Първата световна война.
Тези откази от страна на англичаните да предоставят на Индия автономия продължиха до края на Втората световна война. Незамисимостта бе постигната от Индия през 1947 г., когато англичаните вече просто не можеха да й отказват самоуправляне — те вече не вземаха решенията.
Така европейците се опитаха да направят от колониалното съществуване на покорените народи безкрайно училище за недоразвити.
Тънкостите на европейската цивилизация трябваше да бъдат изучавани от «покорените» народи безкрайно, а да се избяга от зачисляването в това училище — бе невъзможно.
Антиимпериалистите в завладените страни бяха наясно с пълния фалш на тези съждения, но често се стремяха към независимостта на своите местни колониални страни само за да се отърват от остатъците от традиционното общество.
Така Джавахарлал Неру, първият премиер на Индия след придобавинето на независимостта, твърдеше например, че Британия не е способна да осъвремени Индия, защото твърде много разчита на подкрепата на индийските аристократи и другите незаинтересовани от развитието на страната консерватори.
Той твърдеше, че само демократично правителство може да притежава необходимата твърдост на духа и легитимност, за да поведе народа към всеобщо образование, намаляване на бедността, прекратяване не междуособните конфликти и отмяната на варварските обичаи (има предвид, очевидно, индийския обичай от типа «сати» — самоизгаряне на вдовиците след смъртта на мъжа, бел. ред.).
Доколкото Индия вече бе независима държава, може да се каже, че Неру и другите лидери на новите независими държави доказаха правотата на Махатма Ганди.
Защото той точно това и казваше: че в съвременния свят са възможни най-различни варианти на развитие и всяка държава има своя шанс.
Източник: https://aeon.co/essays/the-idea-of-the-west-has-always-been-in-motion-and-in-crisis
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Fr0nt